Противниците на Джо Байдън винаги се съсредоточават върху възрастта му с аргумента, че понякога изглежда объркан, прави грешки, говори несвързано, в крайна сметка, е негоден за поста. Големият парадокс на първия мандат на 81-годишния Байдън обаче е, че всъщност той оглави най-енергичното американско правителство от почти половин век насам, пише The Economist. 

Администрацията на Байдън отприщи истински скок в държавните разходи, който намали наполовина нивото на детска бедност в страната и вдъхна живот на позамрялото синдикално движение. Освен това 46-ият президент на САЩ създаде индустриална политика, която има за цел да промени американската икономика. 

Разбира се, може дълго да се дебатира за ефектите и ползите от всичко това. Рязкото покачване на федералните разходи влоши тревожната фискална траектория на страната, а субсидиите за компаниите, решили да инвестират в Америка, разгневиха съюзниците и освен това може да се окажат напразни. 

Но не може да се отрече, че много от тези политики вече оказват своето въздействие. Едно от доказателствата е бумът в строителството на фабрики. Дори с отчитане на инфлацията, инвестициите в производствени съоръжения са се увеличили над два по време на управлението на Байдън, достигайки най-високата си стойност в историята.

Какво би направил той през евентуалния си втори мандат? 

Мотото на кампанията за преизбирането на Джо Байдън – „Ние можем да свършим работата“ – звучи по-скоро като обещание на строителен предприемач, отколкото като политическа заявка. Т. нар. "Байдъномика" е близо до определението за икономическа революция в САЩ - революция, оформена от вярата в правителството и недоверието към пазарите, пише още изданието. 

В нейната основа се открояват пет основни елемента. Първият е желанието да се стимулират работниците, най-вече чрез синдикатите. Вторият е увеличаването на социалните разходи, особено за образование в ранна детска възраст. Третият е базиран на по-строгата политика на конкуренция за ограничаване на големия бизнес. Четвъртият е вълната от инвестиции, предназначена да направи американската икономика едновременно по-екологична и по-продуктивна. И накрая, чрез петия елемент на политиката си, Байдън иска да обложи големите фирми и богатите, така че те да платят за голяма част от целия "микс". 

Както при всеки президент, дневният ред на Байдън досега беше ограничен от Конгреса. Петте елемента присъстваха в законопроекта за 3.5 трлн. долара, който демократите в Камарата на представителите подкрепиха през 2021 г., но не успяха да прокарат през раздвоения Сенат. 

Резултатът е, че най-важната част от Байдъномиката е инвестиционният елемент, включващ три законодателни акта, фокусирани върху инфраструктурата, полупроводниците и зелените технологии. Подписването на три закона за големи разходи няма как да не се счита за продуктивен президентски мандат. Те допринасят за пакет на обща стойност 2 трилиона долара, насочен към цялостно прекрояване на американската икономика.

Какво ще се случи с инвестициите в икономиката? 

Ако Джо Байдън се завърне в Белия дом за втори мандат, но републиканците запазят контрола над Камарата или спечелят Сената (а може би и двете), повечето анализатори са на мнение, че той ще се съсредоточи върху защитата на законодателните си постижения до момента и няма да се нагърбва с нови. Въпреки че републиканците не биха могли да отменят инвестиционните му пакети, ако не заемат президентския пост, те биха могли да ги ограничат до известна степен. 

Пример за това е законът за насърчаване на производството на чипове. Заедно с около 50 милиарда долара, предвидени за индустрията, той също така включва близо 200 милиарда долара финансиране за изследване и развитие на авангардни технологии - от съвременни материали до квантови изчисления. Но тази гигантска порция пари беше само разрешена, а не усвоена, което означава, че Конгресът трябва да приеме бюджети, за да осигури обещаната сума.  

Засега той изостава с тази задача. През текущата фискална година конгресмените са на път да дадат 19 милиарда долара на три федерални изследователски агенции, включително Националната научна фондация, което е с близо 30% по-малко от разрешеното ниво. А ако бъдещият Конгрес откаже да работи с Байдън, тези дефицити ще растат.

Финансирането, насочено към инфраструктура и полупроводници, е по-сигурно, но голяма част от него ще изтече до 2028 г., преди края на втория мандат. Без подкрепата на републиканците за финансиране инвестициите, започнали през последните няколко години, може да отслабнат. Производителите с високи разходи ще се борят да оцелеят, а критиците може да не видят причина да отделят толкова много средства за производство, когато една модерна икономика, базирана на професионални, технически и научни услуги, вече генерира много добре платени работни места.

Байдън обаче ще има известни лостове за влияние, ако републиканците се опитат да смекчат политиката му. Много от големите намаления на данъците, приети по време на президентството на Доналд Тръмп, изтичат в края на 2025 г. Републиканците искат да ги подновят, за да избегнат скок на данъка върху доходите. Така че една от възможностите за Байдън е да оформи сделка, в която той се съгласява с удължаване на много от данъчните облекчения в замяна на подкрепа за някои от неговите приоритети, включително индустриалните му субсидии. 

По всяка вероятност едно подобно споразумение би било фискално безразсъдно, но това е съвсем друг въпрос. 

Какво ще стане, ако Байдън и демократите спечелят мнозинство в Сената и в Конгреса? 

За да се разбере максималният потенциален обхват на Байдъномиката, си струва да се разгледа сценария, при който демократите в крайна сметка контролират и двете камари на Конгреса. Те ще разполагат само с две години до следващите междинни избори, за да направят нещо забележително.

Като за начало те биха се обърнали към социалните политики, останали нереализирани в първия мандат. Те включват безплатно предучилищно обучение за три- и четиригодишните деца, щедри субсидии за грижите за деца, разходи за грижи за възрастни хора, разширен данъчен кредит за семейства с деца и платен родителски отпуск. 

Джанет Йелън, министърът на финансите, описа тази програма като „модерна икономика на предлагането“. Тя твърди, че инвестициите в образование ще направят американските работници по-продуктивни, докато инвестициите в грижи ще освободят хората, особено жените, да работят, което ще доведе до по-голяма работна сила. 

Тези мерки обаче биха били много скъпи, достигайки поне 100 милиарда долара годишно допълнителни разходи и добавяйки половин процентен пункт към годишния федерален дефицит, който достигна 7.5% от БВП през 2023 г. 

И изпълнението им също ще е трудно предизвикателство. Финансирането на детските грижи, например, би подхранило търсенето им, което от своя страна би изострило хроничния недостиг на социални работници, пише изданието. 

Желанието на Джо Байдън да укрепи синдикатите също ще получи нов тласък. През първия му мандат подкрепата за профсъюзите беше изразена най-ясно чрез думи и символични действия, включително и когато той се присъедини към стачкуващите автомобилни работници близо до Детройт. 

Голямата надежда на работническото движение за втори мандат на Байдън е приемането на Закона за колективното договаряне, което, наред с други неща, ще затрудни корпоративните ръководители да се намесват в профсъюзните гласувания. Някои виждат в това хазартен ход, тъй като гъвкавостта на американския пазар на труда е източник на устойчивост за икономиката, която беше добра за работниците през последните години.

Обратната страна на монетата е, че Байдън ще си спечели имидж на противник на бизнеса. Членовете на кабинета му се възмущават от това обвинение, като отбелязват, че корпоративните печалби са скочили и че предприемачите са създали рекорден брой бизнеси по време на първия му мандат. 

Но най-голямата причина, поради която Байдъномиката има лоша репутация, е неговата програма за конкуренция, ръководена от Лина Хан от Федералната търговска комисия. Въпреки че усилията й да съкрати корпоративните гиганти се провалиха с неуспешни съдебни дела срещу Meta и Microsoft, тя не е приключила. Федералната търговска комисия въведе нови насоки за преглед на сливанията и придобиванията, които изискват от регулаторите да проверяват почти всяка сделка, която прави големите компании по-големи. 

А това може да доведе до още по-спорна политика в областта на конкуренцията. Прекомерният контрол на сделките би изразходвал оскъдните ресурси на регулаторите и би "отровил" атмосферата за големия бизнес. 

В същото време Джо Байдън може да удвои производствените политики от първия си мандат. Около 50 милиарда долара стимули за индустрията на полупроводниците бяха добро начало, но са малко в сравнение с това колко инвестиции са необходими за големите заводи за чипове. Съветниците му вече говорят за последващ пакет от финансиране. Ще има и желание за изработване на ново законодателство, което да изглади неравностите при прилагането на индустриалната политика.  

Кой ще плати за всичко това?

Байдън отдавна даде да се разбере, че желае да повиши данъците за богатите, по-специално за домакинствата, които печелят над 400 000 долара годишно, както и тези на бизнеса. 

Съветниците на президента твърдят, че той наистина вярва във фискалната дисциплина. Неговият бюджет за текущата фискална година например би намалил дефицита с 3 трилиона долара за десетилетие или с 1% от БВП на година, според Комитета за отговорен федерален бюджет. Това обаче би се случило само, ако демократите проявяват сдържаност по отношение на харчовете  - нещо, което е трудно да си представим, пише още The Economist. 

Забележително през първия мандат на Байдън беше отсъствието на каквато и да било търговска програма. Един от тестовете за успехът на външната търговска политика ще бъде дали САЩ и Европа ще успеят да постигнат споразумение за критични минерали, като работят заедно за осигуряване на суровини за производство на батерии и за ограничаване на зависимостта от китайските доставчици.

Очевидното недоверие на Байдън към глобализацията обаче вероятно ще изключи нещо по-амбициозно. Решението му от 26 януари да постави "на пауза" одобрението за износ на втечнен природен газ отразява протекционистките му инстинкти. Той може да се опита да намали цените за американските потребители за сметка на клиентите в чужбина и почти сигурно ще продължи да поддържа твърда позиция спрямо Китай. 

По-голямата част от действията на настоящия американски президент, ако успее да спечели втори мандат, ще бъдат съсредоточени на бойното поле на вътрешната политика - от разходите за грижи за деца до субсидиите за полупроводници. Поддръжниците му твърдят, че тези политики ще направят американската икономика по-конкурентоспособна, ще задвижат нейната индустрия и ще наклонят везните към работниците за сметка на техните шефове. 

За критиците те изглеждат като връщане към "голямото правителство" с остарял фокус както върху производството, така и върху синдикатите, което може да обтегне връзките с външнополитическите съюзници.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !