Преди десет години столицата на Китай често е обгърната в смог - толкова гъст, че закрива почти всичко от погледа.

Хората затварят прозорците си, слагат маски на лицата си и използват пречистватели за въздух, за да избягат от станалия известен феномен като „въздушния апокалипсис“ в Пекин.

Качеството на въздуха е толкова лошо и става скандално известно в световен мащаб, така че китайските лидери започват„война срещу замърсяването“ на стойност милиарди долари.

Десетилетие по-късно тези усилия дават резултат. Нивата на замърсяване в Китай през 2021 г. са спаднали с 42% спрямо 2013 г., според нов доклад  - рядък успех в регион, в който този показател се влошава в някои райони, включително Южна Азия.

Годишният доклад за индекса на качеството на въздуха, изготвен от Института за енергийна политика към Чикагския университет, хвали "зашеметяващия успех" на Китай в борбата със замърсяването.

Нивата му в световен мащаб са спаднали леко от 2013 г. до 2021 г. – което, според доклада, се дължи „изцяло на напредъка на Китай“. Без подобренията в страната средното замърсяване по света щеше да се повиши, посочва CNN.

Напредъкът означава и че продължителността на живота на средния китайски гражданин сега е с 2.2 години по-дълга, се казва в доклада.

Китайските градове преди доминираха в глобалните класации за най-лошо качество на въздуха в световен мащаб. И въпреки че някои от тях все още са в челото им, в много случаи те са изпреварени от градове в Южна Азия и Близкия изток.

През 2021 г. Пекин регистрира най-доброто си месечно качество на въздуха от началото на събиране на данни през 2013 г. „Пекинското синьо“ постепенно се превърна в нашата нова норма“, казва тогавашният министър на околната среда на страната, според държавните медии.

Но докладът предупреждава, че има още работа, тъй като Китай остава 13-ата най-замърсена страна в света.

А замърсяването с прахови частици в Пекин – малките, но изключително опасни замърсители, които могат да преодолеят обичайните защитни сили на човешкото тяло – все още е с 40% по-високо, отколкото в най-замърсената част на Съединените щати.

Въпреки че нивата на замърсяване с прахови частици в Китай са в рамките на националните стандарти, те „значително надвишават“ насоките на Световната здравна организация (СЗО).

Въпреки това напредъкът, постигнат в страната, показва, че промяната е възможна, ако правителството и населението желаят и са способни да положат усилия.

Например, от 2014 г. китайското правителство ограничава броя на колите по пътищата в големите градове; забранено е изграждането на нови въглищни централи в най-замърсените райони; работи се за намаляване на емисиите или затваряне на съществуващи замърсяващи инсталации; регистриран е спад в силно замърсяващата промишлена дейност, като производството на желязо и стомана.

„В основата на тези действия са политическа воля и ресурси - както човешки, така и финансови, които се подсилват взаимно“, се казва в доклада. 

Смъртоносен въздух в Южна Азия

На други места обаче ситуацията се е влошила.

Южна Азия сега е „глобалният епицентър на замърсяване“, където се намират четирите най-замърсени държави – Бангладеш, Индия, Непал и Пакистан, заедно съставляващи близо една четвърт от населението на света, се казва в доклада.

Във всяка от тези страни средностатистическият жител губи пет години от живота си заради замърсяване. Тази цена е още по-висока в най-замърсените региони.

Докато замърсяването на въздуха постоянно намалява в Китай през годините, то се е увеличило в Южна Азия до степен, в която оказва по-голямо влияние върху продължителността на живота, отколкото употребата на тютюн или непречистена вода.

В Индия рискът е особено висок, отчасти поради гъстотата на населението и огромното количество хора, живеещи в силно замърсени градски райони. През 2021 г. замърсяването с прахови частици в страната надвишава над 10 пъти указанията на СЗО.

Съществуват различни фактори: тези страни са свидетели на експлозивен растеж на населението, икономическо развитие и индустриализация през последните 20 години.

Търсенето на енергия и използването на изкопаеми горива са се увеличили, а в Бангладеш броят на автомобилите по пътищата се е утроил от 2010 г. до 2020 г.

Други практики, като разчистване на полетата чрез пожари от фермерите, както и употребата на тухлени пещи, също допринасят за нарастващото замърсяване.

Правителствата в тези региони вече формират инициативи и политики за намаляване на замърсяването, но може да се изправят пред по-трудна задача поради разликата в икономическата мощ и инфраструктурата, се казва в доклада.

„Държавите, изложени на едни от най-сериозните замърсявания днес, не разполагат с инструментите, за да запълнят тези основни пропуски в управлението на качеството на въздуха“, като например създаване на надеждни и обществено достъпни данни за този показател, се казва в доклада.

Африка - друга гореща точка на замърсяване, е изправена пред подобни трудности.

Въпреки че има големи глобални фондове за подпомагане на африканските страни в борбата с болести, като ХИВ/СПИН, малария и туберкулоза, няма нищо подобно, посветено на борбата със замърсяването.

Помощта от международни организации и частни донори може да допринесе много за изграждането на необходимата инфраструктура, се добавя в доклада, но „точно сега това не се случва“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !