Цените на златото скочиха с над 230% от 2020 г. насам, а централните банки по света стартираха една от най-големите вълни за изкупуване на ценния метал в съвременната история.

За много страни златните кюлчета се превърнаха в нещо повече от просто средство за защита – те станаха стратегически резервен актив на фона на нарастващото геополитическо напрежение, валутната нестабилност и нарастващите усилия за диверсификация и отдалечаване от щатския долар.

Въпреки това, не всички държави следваха един и същ подход: някои трупаха злато агресивно, докато други намаляваха резервите си.

Китай и Източна Европа оглавиха изкупуването на злато

Заедно 15-те най-големи купувачи добавиха близо 2000 нетни тона злато към резервите си през периода 2020 – 2025 г., което подчертава широката промяна в стратегията на официалния сектор.

Китай регистрира най-голямото увеличение на златните си резерви през периода, добавяйки над 350 тона.

Този ход е в съответствие с дългогодишния стремеж на Пекин да диверсифицира резервите си, отдалечавайки се от щатския долар, и да намали експозицията си към западните финансови системи, засилвайки ролята на златото като политически неутрален инструмент в рамките на световните резерви.

Полша следва Китай плътно в класацията, увеличавайки златните си запаси с над 300 тона в рамките на дългосрочния стремеж на страната за укрепване на паричната сигурност.

Турция (251 тона) и Индия (245 тона) също се нареждат сред водещите купувачи. И двете страни са изправени пред постоянен инфлационен натиск и валутна нестабилност, което прави златото привлекателно средство за хеджиране в рамките на официалните резерви.

Развиващите се пазари ускориха натрупването на злато

Освен най-големите купувачи, няколко развиващи се пазара отчитат забележителни увеличения. Бразилия е добавила повече от 100 тона за периода, докато увеличението при Азербайджан (83 тона) идва чрез Държавен петролен фонд на Република Азербайджан.

Япония (80 тона), Тайланд (80 тона), Унгария (78 тона) и Сингапур (77 тона) също са увеличили резервите си, което сигнализира за по-широк глобален интерес към златото като стабилизиращ актив по време на периоди на икономическа несигурност.

Кой намали златните си резверви?

И докато много централни банки трупаха златни запаси, по-малка група намали експозицията си към скъпоценния метал, което подчертава рязко различните приоритети по отношение на резервите.

Филипините регистрираха най-голям спад, като намаляват резервите си с повече от 65 тона.

Казахстан (-52 тона) и Шри Ланка (-19 тона) също отбелязаха значително понижение, често отразяващ натиск върху вътрешната ликвидност или активно пребалансиране на резервите по време на периоди на икономически стрес.

Няколко европейски страни, в това число Германия (-16 тона) и Финландия (-5 тона), отчитат умерени намаления. Промяната при Швейцария (-0.1 тона) е минимална, което подчертава като цяло стабилния ѝ подход към управлението на златото, в сравнение с по-активните купувачи другаде.

Взети заедно, данните показват как златото се утвърждава отново като крайъгълен камък на световните резерви, дори когато страните поемат коренно различни пътища в подготовката си за несигурно парично бъдеще.