Европейският съюз дава възможност на държавите членки да постигнат повече заедно, отколкото биха могли, ако действат сами.

Те правят вноски в бюджета на ЕС и също така получават средства от него. Някои държави, в крайна сметка, са нетни вносители, което означава, че плащат повече, отколкото получават обратно, докато други са нетни бенефициенти, получавайки повече, отколкото внасят.

Разбира се, тези приходи не са единствените предимства на членството в ЕС. Съвместният бюджет отразява принципа на солидарност, като позволява значително развитие в различни области в рамките на блока.

Според Европейската комисия, през 2023 г. страните от т. нар. „Голяма четворка“ на ЕС са имали най-големи вноски в бюджета на ЕС през 2023 г. - Германия (33.8 млрд. евро), Франция (25.8 млрд. евро), Италия (18.8 млрд. евро) и Испания (13.6 милиарда евро).

Девет държави са внесли по-малко от 1 милиард евро в бюджета на ЕС през 2023 г., като най-малките вноски идват от Малта (112 милиона евро), Кипър (259 милиона евро) и Естония (355 милиона евро).

Топ 5 на бенефициентите включва Полша, заедно с „голямата четворка“ на ЕС. Франция е получила 16.5 млрд. евро, следвана от Полша (14.1 млрд. евро), Германия (14 млрд. евро), Италия (12.8 млрд. евро) и Испания (12.1 млрд. евро).

Три държави пък са получили по-малко от 1 милиард евро от бюджета на ЕС - Малта (277 милиона евро), Кипър (393 милиона евро) и Словения (952 милиона евро).

Десет държави от ЕС са били нетни вносители, докато 17 са били нетни бенефициенти. Страните, които са допринесли повече в бюджета на ЕС, отколкото са получили, са:

  • Германия (19.8 милиарда евро),
  • Франция (9.3 милиарда евро),
  • Нидерландия (6.3 милиарда евро),
  • Италия (6 милиарда евро),
  • Швеция (1.6 милиарда евро),
  • Испания (12.1 милиарда евро),
  • Австрия (1.3 милиарда евро),
  • Ирландия (1.3 милиарда евро),
  • Дания (1.2 милиарда евро),
  • Финландия (0.8 милиарда евро). 

Полша е най-големият нетен бенефициент, получавайки 7.1 млрд. евро, следвана от Румъния (5.9 млрд. евро), Белгия (4.8 млрд. евро), Унгария (4.4 млрд. евро) и Гърция (3.9 млрд. евро).

България също се нарежда сред нетните бенефициенти, но у нас разликата между постъпленията от ЕС и вноската в общия бюджет е 1.9 млрд. евро. 

По колко приходи и разходи се падат на човек? 

Ако се вземат предвид нетните приходи и разходи от европейския бюджет на човек, картината се променя значително поради големите различия в числеността на населението между държавите-членки на ЕС.

През 2023 г. вноските в бюджета на ЕС на човек варират от 137 евро в България до 688 евро в Люксембург.

В страните от „Голямата четворка“ всеки германец е допринесъл с 403 евро. На второ място в класацията Франция (€378 на човек), следвана от Италия (€318) и Испания (€281).

Когато се разглеждат нетните вноски на човек (вноски минус постъпления), Нидерландия оглавява списъка през 2023 г., като всеки нидерландски жител е внесъл с 350 евро повече, отколкото е получил.

Следват Ирландия с нетен принос от 240 евро на човек, Германия (235 евро), Дания (210 евро) и Швеция (156 евро).

Нетните бенефициенти на човек от населението варират от 129 евро в Словения до 3081 евро в Люксембург. Вторият най-голям нетен бенефициент - Хърватия, е получила 619 евро на човек. Трите балтийски страни Естония, Латвия и Литва са получили по над 500 евро нетни приходи на човек.

Докато Полша е най-големият нетен получател в номинално изражение, тя се класира на трето място по нетни приходи на човек със 191 евро сред 17-те нетни страни бенефициенти.

В България нетната вноска на човек в бюджета на ЕС възлиза на 137 евро, докато нетните постъпления са 436 евро, което прави нетно по 299 евро. 

Въпреки че Люксембург и Белгия са сред по-богатите държави от ЕС, те също са нетни получатели на средства, тъй като и двете страни са домакини на множество институции на ЕС, като Европейската комисия и Европейския парламент. 

Белгия, например, има нетни приходи от 404 евро на човек, които са по-високи от тези на България и Румъния. 

Предимства извън числата 

Общите предимства на членството в ЕС обаче са повече от простата разлика между приходите и постъпленията. Според източници на Европейската комисия, коментиращи пред Euronews:

"Счетоводните ползи покриват само малка част от общите предимства на членството в Европейския съюз. Разходите, които изглежда отиват само за дадена държава-членка, могат да бъдат от полза за няколко или всички от тях, като се има предвид силното разпространение на инвестициите в ЕС. Разходите могат също да са насочени към европейско обществено благо, което изисква споделено финансиране“.

Според ЕК, бюджетът на ЕС служи преди всичко като инструмент за инвестиции, допълващ националните бюджети. Основната му цел е да стимулира растежа и да подобри конкурентоспособността в целия блок.

Бюджетът финансира проекти и инициативи, насочени към развитие на селските и по-слабо развитите региони, опазване на околната среда, подкрепа на образователни и изследователски програми, защита на външните граници на ЕС, насърчаване на международното развитие и защите на човешките права.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !