Съвременният свят с все по-бързи темпове се приближава до превръщането в т. нар. "безкешово" общество, което няма да използва пари в брой.

Незамисимо от всички плюсове и минуси на валутната дигитализация, изчезването на физическите пари със сигурност ще бъде историческа важна промяна. 

Но, въпреки това, монетите се използват от 2700 години и тяхното евентуално изтегляне от обращение ще доведе до премахването на един от най-трайните белези на човешката цивилизация.

В много отношения физическите пари са изключително важен документ за историческото развитие на човечеството. Малките, блестящи метални дискове, които се появяват като реликви от древни цивилизации, осигуряват дълбоки философски връзки, обхващащи хилядолетия.

Монетите отпреди хиляди години разкриват една ценностна система, която все още признаваме и днес. Те са металните "семена", от които израства пазарната икономика, пише електронното издание History Hit. 

Ето някои от най-старите монети, откривани в историята на човечеството: 

Лидийските "лъвски" монети 

Използването на благородните метали като валута датира още от четвъртото хилядолетие преди Новата ера, когато в Древен Египет са били използвани златни кюлчета с определено тегло. Но изобретяването на истинското монетосечене датира от 7 век пр.н.е. 

Според древногръцкия историк Херодот, лидийците са първите хора, използвали златни и сребърни монети. Той акцентира именно върху тези два благородни метала, но всъщност, първите лидийски монети били направени от електрон -  естествено образувана сплав между сребро и злато.

По онова време електронът бил по-практичен материал за сечене на монети от златото, което все още не е било толкова добре рафинирано. Също така е вероятно той да се е превърнал в предпочитан метал за лидийците, защото те контролирали богатата на електрон река Пактол.

Електронът се изсичал в твърди, издръжливи монети, носещи символа на лидийския кралски лъв. Най-голямата от тези лидийски монети тежи 4.7 грама и имала стойност от една трета от статера.

Три такива монети стрували един статер - валутна единица, която се равнявала приблизително на месечната заплата на един войник. Имало и монети с по-ниска деноминация - между една шеста и една 96-та част от статера, като последните тежали само 0.14 грама.

Кралство Лидия се е намирало на територията на Западна Анадола (днешна Турция), където се пресичали многобройни търговски пътища. Лидийците били известни с търговските си умения, така че вероятната им позиция като изобретатели на монетите има съвсем практически смисъл. Смята се също, че лидийците са били първите хора, създали постоянни физически магазини за търговия на дребно. 

Йонийските хемиоболи

Ранните лидийски монети може и да са първите монети в историята, но масовото им използване в обикновената търговия на дребно идва, когато йонийските гърци ги приемат и започват да ги популяризират. 

Проспериращият йонийски град Киме, който е в съседство с Лидия, започва да сече монети около 600-500 г. пр. н. е. и неговите хемиоболи с щамповани конски глави се смятат за вторите най-стари монети в историята.

Хемиоболът, всъщност, се отнася до една от деноминациите на древногръцка валута - това е половин обол, което на древногръцки означава "пирон" или "шиш".

Според Плутарх името произлиза от факта, че преди появата на монетите оболите първоначално са били медни или бронзови шишове. Нагоре по древногръцката деноминационна скала шест обола се равнявали на една драхма, което се превежда като „шепа“. Така че една "шепа" от шест обола е била равна на една драхма.

Китайският Ин Юан

Въпреки че вероятно са се появили приблизително по същото време, по което и западните парични единици на Лидия и Древна Гърция (около 600-500 г. пр. н. е.,), се счита, че древните китайски монети са се развили независимо от тях.

Сима Циан, историк от ранната династия Хан, описва началния обмен между фермери, занаятчии и търговци в Древен Китай, когато в употреба навлизат "пари, направени от черупки на костенурки и на каури, злато, монети и ножове".

Има доказателства, че черупките на каури са били използвани като форма на валута по времето на династията Шан (1766-1154 г. пр. н. е.), а имитациите на каури в кост, камък и бронз изглежда са били използвани като парични единици и в следващите векове.

Но първите сечени златни китайски парични символи, които с увереност могат да бъдат описани като истински монети, са издадени от древната китайска държава Чу през 5-и или 6-и век пр.н.е. Те са известни като ин юан.

Първата отличителна черта на ин юана е, че той не прилича на конвенционалните кръгли монети, сечени в Европа и Мала Азия. 

Вместо дискове с изображения, те представляват груби квадратни златни кюлчета с ширина от 3 до 5 милиметра, щамповани с надписи от един или два знака. Обикновено един от знаците, юан, е индикатор за паричната единица или нейното тегло.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !