През 1998 г. Светла Борисова и семейството ѝ стоят пред тежък избор. Животът в България става все по-труден – синът им е малък, а всеки ден носи нови трудности.

„Трябваше да връщаме празни бутилки, за да купим храна на детето“, спомня си Светла. 

Решението е болезнено, но ясно – трябва да потърсят изход, а най-лесната дестинация тогава се оказва Кипър. 

Двамата напускат бизнеса си в България - малка фурна за закуски и заминават. 

Трудният път на емигранта

Съпругът ѝ започва работа като шофьор, обикаля острова и събира плодове и зеленчуци от градовете в Кипър. Светла работи в огромен склад, където чисти, приготвя кафе за клиентите и гледа децата на собственика. Но мечтата за собствен бизнес не угасва:

„Исках да правя нещо наше, което да ни носи свобода. Много е трудно, не мога да кажа, че съм успяла. Има много още какво да се желае. На грешките, не им казвам “грешки”, казвам им опити.“

Светла Борисова

През 2007 г. те отварят български магазин в Ларнака – точно преди страната да влезе в еврозоната през 2008 г.

„Бизнесът ни беше прохождащ, но приемането на еврото не се усети като проблем. Хората се адаптираха бързо, а разминавания с връщане на ресто почти нямаше“, разказва Светла.

Животът в еврозоната: Инфлацията, а не валутата, вдига цените

Двойното обръщение на цените – в кипърски лири и евро – продължава около година. Светла казва, че според нея не толкова валутата, колко инфлацията е виновна за вдигането на цените.

Светла си спомня как за двайсет лири преди е можело да напълниш количка от супермаркета, а сега за петдесет евро това е почти невъзможно. 

„Причината е инфлацията, не еврозоната“, уточнява тя.

Животът в Кипър отваря и нови възможности за нашите сънародници. 

Пазарът на труда и предизвикателствата с наемите

Светла Борисова казва, че днес минималната заплата в страната е около 1 000 евро, а в туристическия сектор българите често намират работа като обслужващ персонал. В пиковите месеци доходите могат да достигнат 1 500 евро. 

“Ние тук работим като обслужващ персонал. Кипър е туристическа дестинация и тези обекти, като хотели, ресторанти, таверни, кафета - всичко, което е свързано с туристическия бизнес, трябва да има обслужващ персонал, обслужващ персонал, това сме ние, българите, румънците, хората от други държави. А, в този бранш заплатите е толкова.”

Като особена трудност тя очертава вдигането на цените на наемите почти двойно, като споделя пред екипа ни, че и това е основната причина сезонните работници от България да спрат да избират Кипър и да се насочва към други страни. 

„Апартамент с две спални, който преди можеше да се наеме за 450 евро, сега е 900 евро. А хубавите къщи вече са по 2 600–2 800 евро на квадратен метър“, споделя Светла.

Българският магазин в Ларнака: Остров на носталгия

В магазина ѝ интерес към българските стоки проявяват не само сънародници, но и кипърци, които някога са имали връзка с България – било то обучение или работа.

 „За много хора тези продукти носят спомени от детството, носталгия, усещане за дом.“

По нейни думи цените на стоките за внос от България, които идват със специални охладителни контейнери също са се увеличили с 15–20%, най-вече при месото и преработените месни продукти, докато сирената остават относително стабилни.

Светла разказва на екипа ни, че днес много продукти, включващи: хляб, прясно мляко, кафе, бебешки принадлежности (памперси, пюрета), дамски хигиенни продукти в Кипър са без ДДС, а магазините постоянно подлежат на проверка дали обозначават продуктите с две цени.

Тази с ДДС е задраскана, за да могат потребителите да се оринетират. 

Когато я питаме за кипърските лири, Светла се усмихва:

 „Вече нямам от тях, но от време на време клиенти ми плащат с монети от онова време. Седемнайсет години по-късно все още се намират.“

В магазина ѝ всеки рафт носи спомени, носталгия и упоритост – доказателство, че смелите опити и трудът винаги дават плод, а в Ларнака няма българин, който да не е посетил магазина на Светла Борисова.