Фермерът Давид Хименес Самора не се впечатлява, когато цените на газа и електричеството в Испания скачат по време на енергийната криза.

Той продължава да подгрява закрития басейн във фермата от 18-и век, която отдава под наем на туристи, осигурявайки и топла вода за до 26 гости по едно и също време, но без да получава ужасяващи енергийни сметки.

Неговата тайна – костилките от маслини. "Използваме костилките от нашите маслинови дръвчета, за да отопляваме басейна, за подовото отопление и за топлата вода," казва пред Reuters Самора.

"Този материал обикновено се използва след септември," казва той, стоейки до магазин с 5000 килограма костилки от маслини с изглед към море от маслинови дръвчета в провинция Гранада, в южния испански регион Андалусия.

Маслиновите костилки захранват и машините, които произвеждат известното испанско "течно злато" под формата на зехтин в два кооператива, в които той участва. Слънчеви панели покриват останалата част от техните енергийни нужди.

Използването на костилки за захранването на бойлери в домовете, малки предприятия, маслобойни и дори самолети в сърцето на испанския регион за отглеждане на маслини е свидетелство за ролята, която индустрията и огромният селскостопански сектор могат да играят в подпомагането на декарбонизирането на трудни за електрифициране сектори, като авиацията.

Използването на костилки за биомаса не е нещо ново за произвеждащите маслини държави, като Испания и Италия. Въпреки това, енергийните сътресения, които последваха нахлуването на Русия в Украйна, стремежът към декарбонизация на Европа и проблемите с колебаещите се цени на индустрията на зехтина в последните години предизвикаха възобновен интерес към извличането на максимална стойност от тази култура, казват фермери и индустриални организации.

Испанската индустрия за производство на зехтин също така е естествен съюзник на компании, като Repsol и Cepsa, които инвестират сериозно в увеличаването на капацитета за преверъщането на органични отпадъци в биогорива.

Испания е най-големият производител на зехтин в света, като допринася с до половината от световното производство в последните години, а 80% от този дял идва от Андалусия.

За десетте години до 2019 г. страната е допринасяла средно с над 50% към запасите от маслинови костилки в Европа, казват от местната асоциация за биомаса Avebiom.

Костилките са страничен продукт от производството на зехтин и съставляват между 8 и 10% от тон преработени маслини. Средно, Испания произвежда около 400 000 тона костилки от маслини годишно, казва Пабло Родеро от Avebiom.

Приблизително една трета от това количество се рафинира за намаляването на съдържанието на влага и за получаването на чист продукт, който може да захранва домакинските бойлери.

Те се купуват и на най-високи цени, които достигат над два пъти по-високи нива от тези на нерафинираните костилки, според Родеро. Останалата част се използва за производство на топлинна енергия за задвижване на маслобойните за зехтин и за промишлени бойлери, според асоциацията.

Ценови колебания

Все повече маслобойни и компании рафинират костилките за домакинска употреба, казва Родеро. В края на миналата година в Испания е имало 31 компании, които рафинират и произвеждат маслинови костилки като биомаса, в сравнение с 25 през 2020 г.

Много от компаниите, като Pelaez Renovables, се намират в Андалусия. Всяка година тя рафинира до 25 000 тона костилки за продажба на домакинства и промишлени клиенти, с добавена стойност от 60-80 евро на тон, казва управляващият партньор Хосе Пелаес.

Последните няколко години бяха трудни, допълва той. Високите температури опустошиха реколтата от маслини в Испания. На фона по-малкото костилки на пазара, цените скочиха, след като години наред поддържаха стабилни нива, а това доведе до 40% спад в търсенето, казва Пелаес.

Миналата година потребителите е трябвало да плащат до 400 евро на тон, или около 8 евроцента на киловатчас, за маслинови костилки, като цената включва транспорт и данъци и е над два пъти по-висока, в сравнение с 2021 г., според данни на Avebiom.

Маслиновите костилки остават по-евтини от дизела и регулираните от правителството цени на газа, но са на една цена с дървесните пелети и по-скъпи от дървените стърготини.

През второто тримесечие на тази година цените падат до близо 300 евро на тон, като Пелаес се надява, че понижението ще увеличи продажбите. "Бих бил щастлив от увеличение на продажбите с 5-10% годишно," казва той.

Биомасата и биогоривата би трябвало да играят ограничена роля в енергийния микс, когато електрификацията не е опция, казват Сара Пицинато и Хелена Морено от Greenpeace Испания, тъй като изгарянето на биомаса оказва въздействие върху околната среда и отделя замърсители.

"Секторът привлича компании за дялови инвестиции, които искат да индустриализират производството и да го направят устойчиво," казва Морено.

Петролната компания Cepsa дори извежда маслиновите костилки в небето. През 2022 г. тя ги използва, заедно с други отпадъци от индустрията на зехтина, за да произвежда устойчиво авиационно гориво (SAF), което се използва в над 200 полета от летището в Севиля.

Големите компании са се фокусирали върху по-евтини отпадъци, които са също толкова или по-подходящи да се превърнат в биогорива, като готварското олио, казват Родеро и други представители на индустрията.

Въпреки това, костилките и други органични отпадъци са все по-важен източник на доходи за маслобойните, смята Макарена Санчес, директор на Almazaras Federadas de Espana, която представлява над 200 маслобойни и допринася с до една трета от техните приходи.

Това представлява драстична промяна за една индустрия, която в миналото не знаеше какво да прави със своите отпадъци, казва Родеро.

"Сега всичко се използва. С маслините е като при прасетата – нищо не се изхвърля."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !