Когато Шоджи Моримото е уволнен от своята работа в офис през 2018 г., негов шеф го разкритикувал, че не е инициативен и че не “не прави нищо”, което носи стойност на компанията.

По ирония на съдбата, 41-годишният днес Моримото след това изгражда доходоносна кариера от това, че не прави нищо.

Моримото е известен като човека за “правене на нищо” в Япония, а в днешно време работата му включва това, че може да бъде вземан под наем, за да прави компания на непознати почти за всичко.

Тези молби може да варират от чакането на маратонец на финалната линия до видеоразговор с отегчена клиентка, докато тя редекорира и чисти стаята си. Преди време клиентка, която нямала възможност да посети концерт с нейна приятелка, наема Моримото да я замести.

Той просто се появява и „не прави нищо“ - освен това, за което е бил помолен, от нелепи до досадни неща, с изключение на секс.

“Поставян съм в обективно трудни ситуации, като това да чакам на опашка под палещото слънце, да стоя с часове на мразовития студ, да присъствам на партита само с непознати и да стоя сам на сцена пред публика без да правя нищо,” казва пред CNBC Моримото, който е баща на 7-годишно дете.

“Каквито и несгоди да съм преживял, смятам, че това е нещо специално, което се е случило, само защото имам тази работа, затова все още мога да я ценя.” 

Моримото не е терапевт

Най-дългата еднократна задача на Моримото е било 17-часово пътуване по един и същи маршрут от край до край - от ранна утрин до последния влак. “Направихме 13 обиколки на железопътната линия Яманоте,” казва той.

Моримото е имал и няколко запитвания просто да изслуша свои клиенти, след като са имали лош ден. Въпреки това, когато става въпрос за разговори, той предлага минимума и най-простите отговори. С други думи, кима с глава и слуша внимателно, но се старае да не влиза в ролята на терапевт.

Моримото казва, че получава по около 1 000 запитвания на година и позволява на клиентите си да решават колко да му платят. Преди време имал фиксирана такса в размер на между 10 000 и 30 000 йени (65 – 195 долара) за 2-3 часова сесия, като за миналата година е заработил около 80 000 долара.

В края на 2024 г. той започва да приема плащания по преценка на клиента.

“Клиентите определят колко да ми платят, така че не знам дали сумата ще е устойчива, но се забавлявам с това да видя дали е такава,” казва Моримото, допълвайки, че целта му е не да си изкарва прехраната или да се издържа, а “просто да си живее живота и да му се наслаждава.”

В Япония няма официални данни за индустрията на наемането на хора под наем, но в страната се предлагат редица подобни услуги за наемане на временни приятелки, приятели и дори семейства.

“Това се вписва добре с нуждите на японците в последно време, които не търсят любов или брак и не искат проблемите, които идват с подобни взаимоотношения, а искат някого, с когото просто да излизат на срещи или да вечерят,” казва Ай Саката, консултант в Nomura Research Institute.

Не е само самотата

Самотата може би е причината някои хора да плащат за подобни услуги, но тя не е единствената, казват Моримото и експерти, с които са разговаряли от CNBC.

Някои хора може да търсят компания, докато други са просто “непохватни в общуването,” смята Хироши Оно, преподавател по човешки ресурси в университета Хитоцубаши. Повечето японци не се справят непременно добре с конфронтации или дори с прякото общуване, допълва той.

“На хората може би им е твърде трудно да кажат: ще бъдеш ли мой приятел? За да избегнат това неудобство, те просто са готови да плащат.”

Моримото казва, че веднъж жена му плаща, за да седи в ъгъла на кафене, така че да го вижда, докато тя връчва документи за развод на съпруга си.

Подписването на документите минава безпроблемно, а Моримото казва, че жената получила допълнителен кураж от това, че наблизо имало някого, когото познава.

Неговото присъствие поражда своеобразно усещане за сигурност, като временно помага на хора, които се чувстват неловко в определени ситуации, казва Моримото.

„Имам много различни (любими) моменти в тази работа, като например когато получавам съобщение с оферта, когато се срещам с клиент, когато придружавам клиент на непознато място, когато просто изслушвам нечия история и се чувствам щастлив във всеки момент. Няма нищо друго, с което наистина съм искал да се занимавам.”