От практиката си на детски психолог Мишел Борба е установила, че постоянството е меко умение номер едно, което отличава силно мотивираните деца от онези, които се отказват лесно.

Всъщност, проучвания подкрепят тезата, че това е по-силен индикатор за успех от коефициента на интелигентност (IQ).

Децата, които имат постоянство, не се отказват пред неуспехите. Те вярват, че техните усилия ще се отплатят и така запазват мотивацията си да се трудят усърдно и да довършват онова, което са започнали, въпреки евентуалните пречки, които могат да се появят.

Ето девет начина, по които родителите могат да помогнат на децата си да изградят постоянство:

1. Борете се срещу факторите, които обезсърчават децата

Първата стъпка е да се борим срещу четирите фактора, които подкопават постоянството:

Умора: Защитавайте способностите на детето си да се концентрира, като поддържате редовни практики по отношение на съня. Изключвайте електронните устройства един час преди лягане и дръжте екраните извън спалнята нощем.

Безпокойство: Натискът за постигане на успехи може да предизвика непреодолими чувства. Показвайте на детето си, че вашата любов не зависи от неговия успех.

Идентичност, базирана единствено на бързи постижения: Накарайте детето си да разбере, че успехът не е фиксиран. Изказвайте похвали за неговите усилия, а не за резултатите.

Очаквания относно учебния процес, които не отговарят на способностите: Задавайте очаквания малко над нивото на умения на вашето дете. Очакванията, които са прекалено високи, могат да причинят безпокойство, докато онези, които са прекалено ниски, могат да предизвикат скука.

Две от най-често срещаните грешки при възпитанието на децата

2. Учете децата си, че грешките са възможности за растеж

Напомняйте на децата си, че грешките могат да бъдат нещо положително, дори и нещата да не се получат така, както са очаквали. Приемайте грешките им и им казвайте: “Няма проблем да сбъркаш. Важното е, че опита.”

Признавайте и собствените си грешки. Това ще им помогне да разберат, че всеки прави грешки и че успехите се получават, когато не позволяваш на неуспехите да те определят.

3. Разделяйте задачите

Ако учите децата си да разделят големите задачи на по-малки и по-управляеми части, с времето това ще им помогне да се чувстват по-уверени относно завършването на нещата, които са започнали.

Ако детето е притеснено от целия лист със задачи по математика, накарайте го да вземе друг лист и да покрие всички задачи без най-горния ред. След това с решаването на всяка задача нека да продължи да мести листа надолу към следващия ред.

Ако пък се чувства претоварено от обема на домашната работа, която има, може да запише всяко задание на листче, да ги подреди по трудност и да ги изпълнява едно по едно.

4. Празнувайте малките победи

Повтарящите се провали може да унищожат постоянството, но дори и най-малкият успех може да насърчи детето да продължи напред, така че му помагайте да установява малките си победи.

Например: “Миналият път написа шест думи правилно. Днес имаш осем! Това е постижение. Ставаш по-добър благодарение на усърдната си работа!”

5. Разпростирайте фокуса им

Ако детето ви иска да се откаже от дадено задание, поставете таймер на бюрото му и го настройте с подходящ срок, съобразен с това доколко може да задържа вниманието си.

Обяснете, че трябва да запази концентрация, само докато алармата се включи. След това може да направи бърза почивка и да пусне таймера отново.

Насърчавайте го да види колко задачи може да реши, преди да се включи алармата. С времето концентрацията ще става по-лесна.

6. Коригирайте “пречките”

Когато децата се отказват, това е може би, защото не могат да намерят пътя към справянето с дадено предизвикателство. Започнете, като отчетете тяхното разочарование и като покажете, че това е нормално чувство. Опитайте да направите дихателно упражнение или почивка.

След това се завърнете към задачата, вижте дали можете да му помогнете да открие малка пречка, която застава на пътя му.

7. Хвалете положените усилия

Психологът от Станфордския университет Карол Дуек открива, че когато децата получават похвали за своя интелект (например “Толкова си умен”), е по-малко вероятно да влагат постоянство.

Когато обаче получават похвали за своите усилия (например “Ти работи толкова усърдно по тази задача! Добра работа.”), са по-мотивирани и се стараят повече.

За да увеличите постоянството, хвалете усилията на вашите деца, а не оценките или резултатите. Целта е те да бъдат подтиквани към успеха без външни мотиватори. Проучвания показват, че повърхностите подсилващи средства, всъщност, могат да понижат постоянството на децата.

8. Окуражавайте го да не се отказва

Негативните мисли, като “Не мога да се справя” или “Не съм достатъчно умен”, подкопават постоянството. Помогнете на детето си да избере кратко, положително твърдение, което да си казва, когато нещата станат трудни.

Напомняйте му да си повтаря това твърдение на глас по няколко пъти в продължение на няколко дни, докато запомни да го използва само: “Нещата не трябва да са идеални. Ще ставам все по-добър и по-добър, ако продължавам да опитвам.”

9. Направете стъпка назад и оставете детето да се справи само

Едно от правилата на Борба е: Никога не правете вместо детето си нещо, което то може да направи само.

Всеки път, когато поправяте грешките на детето си или правите нещо вместо него, то се научава все повече да разчита на вас. Така се прощавате и с възможността да развивате постоянство у него.

След като знаете, че детето ви може да свърши дадено нещо само, направете стъпка назад. Позволете му да приеме това усещане за постижение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !