Само на два километра от центъра на София се намира една от най-големите мелници на Балканите. Огромните й силози, непроменени вече почти 40 години, оформят силуета на столицата.

И макар на външен вид промените да не са много, малко неща са същите в производството, от което днес излизат по 580 тона брашно на ден.

Контролният пулт е пенсиониран отдавна и в наши дни служи като един вид музеен експонат в залата за управление на GoodMills България. Операциите минават през компютър, управляван от един-единствен човек.

Старият пулт в контролната зала на мелницата, демонтиран преди десет години.

През последните 10 години компанията влага над 6 млн. евро в мелницата, разказва управляващият директор на GoodMills България Илия Великов.

Едни от най-големите вложения са в разтоварище за пшеница, демонстрационен център, пакетиращи и палетизиращи машини, склад за съхранение на материали, фотоволтаична централа и други.

Днес марката София Мел, произвеждаща се в мелницата в София, държи 60% от пазарния дял в страната.

Как започва всичко?

Решението за изграждане на мелницата е взето от българското правителство през 1986 г., като тя започва да функционира още същата година и до 1996 г. е изцяло държавна собственост.

През 2000 г. е придобита от гръцкия мелничарски холдинг Loulis Group. През 2009 г. отново сменя собствеността си и вече е част от активите на австрийската компания LLIEuromills.

Едната от трите производствени линии на GoodMills България в мелницата в София.

Мелницата днес

Днес комплексът се простира на площ от 50 000 кв. м, като разполага с три независими линии за смилане с обща производителност 750 тона зърно на денонощие.

Бетоновият силоз за зърно е с вместимост 40 000 тона, а този за млевни продукти - с вместимост 11 000 тона. Складът за готови продукти е разположен на площ от 4 000 кв.м.

Пряка железопътна връзка свързва мелницата с Лом, Русе, Варна и Бургас и други градове у нас и в чужбина. 20% от производството се изнася за Гърция, допълва Илия Великов.

90% от зърното, което се преработва в предприятието, идва от България. На година през него минават 130 хиляди тона пшеница.

През системите на мелницата едно зрънце се завърта 57 пъти, разказва производственият директор на GoodMills България Стилианос Маламусис.

За 24 часа една линия произвежда 185 тона брашно. Работата спира само два пъти в годината за профилактика. В производството и администрацията работят 107 човека.

Високопротеиново брашно

GoodMills България планира да инвестира в производството на високопротеиново брашно, разказва Маламусис.

То се прави от високопротеиново зърно, каквото в момента се отглежда предимно в Австрия и Унгария, но не е невъзможно да бъде култивирано и у нас, в зависимост от реколтата и фермерите.

Средното съдържание на протеин на традиционната българска пшеница е 12%, а във високопротеиновото зърно то е между 16 и 17%, според производствения директор на GoodMills България.

Днес в основната линия продукти на София Мел има четири различни вида брашна. В специалната линия те са шест, в така наречената полезна - четири, а в удобната - две. Предлагат се и три вида био брашно, както и над 20 за професионални кухни.

В края на 2024 г. компанията представи и нов продукт на пазара у нас - универсални фини кори. 

Цифрите говорят

  • Потреблението на брашно през 2023 г. у нас възлиза на 8.8 кг на човек, сочат данни на НСИ.
  • Най-много брашно пред миналата година се е потребявало в областите Кърджали (18.5 кг средно) и Ловеч (17.5 кг), а най-малко – в Плевен (1.2 кг) и Ямбол (5.6 кг).*
  • Най-купуваното брашно у нас е Тип 500, според данните на GoodMills България.
  • Всяко второ брашно, което се купува у нас, носи марката София Мел, според компанията.
  • Българинът е изял средно 72.5 кг хляб и хлебни изделия през 2023 г., според националната статистика.
  • Най-големият графит в страната е изрисуван върху силозите на GoodMills България и се простира на 3600 кв. м площ.
  • Всяко зрънце, влязло в мелницата в София, изминава близо 2 км, преди да се превърне в брашно.

* Поради извадковия характер на наблюдението на домакинските бюджети, данните по области са обременени с големи стохастични грешки, предупреждават от НСИ.