Между войната и мира: Тежката корона на Борис III

На днешната дата, 30 януари, през 1894 г. е роден Цар Борис III - една от най-забележителните фигури в българската история.

Управлението му в периода от 1918 до 1943 г. обхваща епоха на големи политически, икономически и социални промени, които оказват трайно влияние върху съдбата на България. 

Борис III е монарх, който е принуден да балансира между вътрешнополитическите кризи, натиска на великите сили и изискванията на бурно развиващия се свят.

Неговото управление е белязано както от успехи, така и от трудни компромиси, които го правят една от най-сложните и противоречиви личности в историята.

Детството на Борис III и възкачването на престола

Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в София като първороден син на цар Фердинанд I и принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска.

От ранна възраст той е подготвян за ролята на монарх, получавайки строго образование, което включва военна подготовка, изучаване на чужди езици и задълбочено познание на история и политика. 

Противоречията около неговата личност започват още в първите му дни. След раждането си престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в лоното на Римокатолическата църква с имената Борис Клемент Роберт Пий Станислав Ксавие.

В Търновската конституция обаче е записано, че „българският княз и потомството му не могат да изповядват никоя друга вяра, освен Православието" и "само първият избран български княз, ако принадлежи към друга вяра, може да остане в нея”.

По тази причина княз Фердинанд решава да действа против волята на Ватикана, семейството и жена си княгиня Мария Луиза и оповестява, че престолонаследникът ще приеме православно вероизповедание.

През 1918 г., след абдикацията на Фердинанд I, предизвикана от поражението на България в Първата световна война, Борис III се възкачва на престола на фона на националната катастрофа и тежките последици от Ньойския договор.

Иван Гешов - най-богатият българин в началото на 20 век

Личният живот на Борис III

Борис III е известен със своята скромност, трудолюбие и любовта към природата и планините. Той често организира ловни експедиции, които му помагат да се откъсне от политическите грижи.  

През целия си живот той демонстрира, че за него властта никога не е била самоцел или фикс идея. Пред свои близки дори споделял, че загубата на трона не го плаши. Царят се шегува:

"Ако това се случи, ще да отида направо в Америка и ще си намеря работа като механик".

През 1930 г. Борис III се жени за италианската принцеса Йоанна Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. Бракът им е щастлив и от него се раждат две деца – принцеса Мария Луиза и престолонаследникът Симеон (бъдещият цар Симеон II).

Борис III, за разлика от своя баща, демонстрира близост с обикновените хора. Той често пътува из страната, за да се запознае с проблемите на българските селяни и работници. Тази негова черта му печели уважението и любовта на много българи.

Политика и управление

Управлението на Борис III е белязано от опитите му да стабилизира страната след Първата световна война и да я изведе от икономическата и политическата криза.

През 20-те и 30-те години на XX век България е обхваната от социални и икономически проблеми, които водят до политическа нестабилност. Царят трябва да се справя със серия от правителствени кризи, с нарастващото влияние на комунистическите и фашистките движения, както и с два военни преврата. 

На 8 срещу 9 юни 1923 г. армейски части под ръководството на Военния съюз отстраняват правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.

Самият Борис III не гледа с добро око на противоконституционните действия на превратаджиите, въпреки откровените републикански настроения на Стамболийски.

Младият цар обаче решава да не се противопоставя на военните и подписва указа за назначаването на новото правителство на Народния сговор начело с проф. Александър Цанков.  

Съвсем различна е ситуацията през 1934 г., когато Борис III открито подкрепя държавния преврат, извършен от политическия кръг Звено, който установява авторитарен режим.

Въпреки че формално властта е в ръцете на правителството, царят умело запазва контрол върху армията и държавния апарат. Той се стреми да балансира между различните политически сили, за да запази стабилността на страната.

През 30-те години Борис III се опитва да изведе България от международната изолация, в която е попаднала след Първата световна война. Той установява близки отношения с нацистка Германия и фашистка Италия, което му позволява през 1940 г. да постигне връщането на Южна Добруджа в пределите на България с Крайовската спогодба.

Това решение е възприето като голям успех за българската дипломация и му печели популярност сред народа. 

България е и една от малкото държави, които излизат от Втората световна война с увеличена територия, макар и в ролята си на временен съюзник на хитлеристка Германия.

Андрей Ляпчев: Човекът, който договори българската независимост

Втората световна война и трудните решения

Най-спорният период от управлението на Борис III е свързан именнно с участието на България във Втората световна война. 

През 1941 г. страната ни се присъединява към Тристранния пакт, което я прави съюзник на Германия, Италия и Япония. Въпреки това, царят успява да избегне пряко участие във военни действия срещу Съветския съюз, отказвайки да изпрати български войски на Източния фронт. 

Това негово решение е мотивирано както от страх от комунистическата заплаха, така и от желанието му да запази мира в страната. Царят казва по това време, визирайки решението си да даде достъп на германските войски през българска територия за инвазията им в Гърция през април 1941 г.:

"Като видиш, че идва порой, направи му вада, за да не отнесе целия бостан."

Борис III се противопоставя на натиска на Германия да депортира българските евреи.

Въпреки че страната приема антиеврейски закони, депортацията на над 48 000 български евреи е предотвратена благодарение на личната позиция на царя, както и на протестите на българската общественост и Църквата. 

Това е един от най-морално значимите актове на Борис III, който спасява хиляди животи.

Смърт и наследство

На 28 август 1943 г. цар Борис III умира внезапно на 49-годишна възраст след кратко боледуване. Официалната версия е, че причината за смъртта му е сърдечен удар, но има теории, че той е бил отровен по нареждане на Хитлер, който е бил недоволен от отказа на Борис III да изпрати войски на Източния фронт.

Смъртта на Борис III оставя България в трудно положение. Наследникът на престола Симеон II е едва шестгодишен, а страната е обхваната от война и политически кризи. 

След края на Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние, а монархията е премахната официално през 1946 г. след проведен референдум.

Цар Борис III е фигура, която олицетворява всички противоречия и нюанси на българската история през първата половина на XX век.

Той е монарх, който трябва да управлява в епоха на големи предизвикателства, като успява да запази стабилността на страната и да защити нейните интереси в трудни времена.  

На 20 януари 1941 година, малко преди включването на България в световния конфликт, Борис III се превръща в първия (и единствен до момента) българин, попадал на корицата на авторитетното списание Time, което го описва като "завършен европеец". Самият той коментира:

"Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили, а аз съм единственият неутрален".

Въпреки противоречията около някои от решенията му, Борис III остава в паметта на българския народ като цар, който е обичал страната си и се е опитвал по най-добрия начин да я преведе през бурните води на историята.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !