Всяко с размери малко под сантиметър височина и с ширината на нокът, пет наскоро открити в норвежкия град Хов мистериозни златни съкровища биха могли да помогнат за разкриването на тайни на древно общество.

Малките парчета - фигури от златно фолио със сложни детайли, открити по време на разкопки на езически религиозен храм, са рядка находка в Норвегия.

В страната има само 10 известни подобни обекта, като в Хов са намерени най-много фолиа - общо 35. Но над 3000 подобни съкровища са открити в Скандинавия, според Ингун Марит Ростад, археолог и доцент в Музея за история на културата в Осло.

„Те се срещат в почти цяла Скандинавия, но единствено там“, казва Ростад. „Това са едни и същи образи, разпространени из региона, така че трябва да са означавали нещо и да са били важни,“ допълва той.

Последните документирани артефакти са заровени под стените и в дупките за стълбове на конструкцията, сякаш са поставени умишлено там, което кара изследователите да вярват, че фолиото може да е жертвоприношение за сградата, според публикация във Facebook, обявяваща находката.

„Те ни разкриват важността на района, в който са открити“, според археолога и съветник по спасителна археология в университета в Осло Николай Ечхоф.

„Мястото се намира до Mjøsa (най-голямото езеро в Норвегия), на изхода на река Gudbrandsalslågen. Повечето търговски стоки от планинските региони в Източна Норвегия трябва да са преминавали през него, преди да бъдат изпратени към брега“, посочва експертът.

„Фигурките и храмът потвърждават, че това е седалище на властта в късната норвежка желязна епоха“, според него.

Останките от храма Хов са открити през 1993 г. заедно с две златни фигури. Последващите разкопки разкриват още 28 фолиа през следващите години, според Science Norway, което го прави мястото с най-много подобни находки досега.

Петте нови съкровища се появяват на бял свят през лятото, по време на по-големи разкопки, станали възможни благодарение на строителството на магистрала E6.

Какво разкриват новите находки?

Въпреки че дизайните им носят различни препратки към периода на Меровингите - предшестващ викингите между 476 и 750 г. сл. Хр., с каква цел са направени остава неясно.

„Има много различни предложения по отношение на предназначението им“, казва Ростад. „Те трябва да са били поставени там умишлено, така че мисля, че са някаква форма на жертвоприношение, извършено вероятно във връзка с някои от ритуалите, провеждали се в езическата сграда. Може би брачни ритуали, тъй като много от тези златните фолиа имат снимки на двойки върху тях“, посочва експертът.

Златните парчета изобразяват предимно мъже, жени и животни, според Музея на Борнхолмс в Рьоне, Дания - страната, в която са открити повечето фолиа.

Фигурките обикновено са придружени от бижута, оръжия, чаши, рокли и мантии, носени от кралските особи и други издайнически признаци на богатство през този период. Някои теории предполагат, че те представляват богове и богини от скандинавската митология, казва Ростад.

Новите находки са от особено значение, според Маргрете Уат - пенсиониран ръководител по археология в музея Борнхолмс, защото са открити в техния първичен контекст, или там, където са първоначално поставени.

Gullgubber: Страхотна демонстрация на сила

Името, което археолозите обикновено използват за фолиото, е gullgubber - от норвежката дума gullgubbe, което се превежда като „златни старци“, посочва CNN. Терминът е използван за първи път в статия, публикувана през 1700 г., и от тогава остава в сила.

Златните фолиа са пресовани в боя за печат, направена от бронз, подобно на процеса на изработване на монета, според Уат. Те са направени предимно от злато, примесено с други метали, тъй като то е трудно за откриване през този период.

Освен това има ясни разграничения от регионално значение в дизайна на златните фигури, както и характеристики на различни стилове изкуство, които помагат на изследователите да идентифицират в коя част на Скандинавия са изработени.

Поради сложните детайли, gullgubber се използват като източник на данни за традиционните облекла в района в миналото. Фолиата са изключително крехки поради техния размер и състав. От петте наскоро открити парчета едно е напълно сгънато.

„Въпреки че фигурките са малки, присъщата природа на златото (то не корозира, както например среброто или медта) предпазва фигурките до известна степен“, казва Екхоф.

Според него, има доказателства, че езическият храм е опожарен през епохата на викингите, което добавя допълнителна защита – съкровищата попадат под слой от камъни и отломки.

„Те трябва да се разглеждат преди всичко като демонстриране на статус. Сигурно е било скъпо да пожертваш дори малко злато за толкова детайлна майосторска изработка. Вероятно е било голяма демонстрация на сила“, завършва експертът.