Вероятно сте чували за четиридневната работна седмица, при която служителите работят само четири, вместо обичайните пет дни, но срещу същото заплащане и с очакване да поддържат същите нива на продуктивност.

Във Великобритания наскоро приключи успешният до голяма степен шестмесечен пилотен период, в който компании тестваха този нов модел на работа.

Те отчитат увеличена продуктивност и по-голям интерес от страна на потенциални нови служители, докато самите служители казват, че това е подобрило качеството им на живот.

Опасенията относно фактори, като печалба и по-голямо напрежение за служителите заради по-големия дневен обем на работата и необходимостта да са на разположение на клиентите през цялото стандартно работно време, обаче остават.

Сам Франклин, главен изпълнителен директор на технологичната компания Otta, допълва, че премахването на цял работен ден е изглеждало като голяма стъпка, тъй като това намалява работното време с 20%.

“Смятах, че с преминаването от 100% към 80% работно време може да ‚разклатим лодката‘ прекалено много,” казва той пред CNBC. 

Има ли някакво средно положение?

Тук се намесва моделът на деветте работни дни за две седмици.

Този модел на работа на практика означава, че в рамките на 14 календарни дни девет са работни, а пет почивни. През седмица служителите получават допълнителен почивен ден, като това често е петък.

Някои компании молят служителите да работят по-дълги часове в дните, в които са на работа, за да компенсират почивния ден, други пък казват, че това не е важно за тях, стига продуктивността им да се запазва.

Otta е една от много компании, които в момента изпробват този модел на работа с очакването, че ако всичко мине добре, преминаването към 4-дневна работна седмица, в крайна сметка, би могло да бъде опция.

“Решихме като за начало да изпробваме модела на деветте работни дни за две седмици”, казва Франклин.

9-дневният модел на работа на практика

Много от ползите са сходни с тези на четиридневната работна седмица, според онези, които са го изпробвали. Това включва продуктивността, удовлетворението на клиентите, по-добрия баланс между работата и личния живот и подобреното благосъстояние.

Франклин също така е забелязал, че темата се повдига редовно и по време на наемането на служители.

Бен Брансън-Гейтли, главен изпълнителен директор и съосновател на компанията за разработка на софтуер в сферата на човешките ресурси Charlie HR, която също тества 9-днвения модел, твърди, че е забелязал допълнителни ползи, в сравнение с четиридневната работна седмица.

“Причината, поради която подкрепям 9-дневния модел, е, че четвъртък не се превръща в новия петък,” казва той. Редуването на четири и петдневни работни седмици също така създава по-добър баланс, е установил Брансън-Гейтли.

“Четиридневните седмици могат да бъдат много напрегнати. Не ми харесва идеята всяка седмица да е такава,” казва той.

Служителите могат да преминават между различни начини на работа и могат да се адаптират спрямо това колко работни дни има в седмицата, както и да се наслаждават на подобрено качество на живот, обяснява Брансън-Гейтли.

И Брансън-Гейтли, и Франклин са забелязали, че техни служители променят начина, по който подхождат към работата в резултат на 9-дневния работен модел.

Франклин насърчава служителите си да поставят под въпрос това дали работни срещи, на които не се взимат решения или не се изграждат отношения, са наистина необходими, докато в Charlie HR са въвели практика в сряда почти да не се провеждат срещи.

Този модел обаче все още не е за всеки

По подобие на четиридневната седмица, 9-дневният модел не подхожда на всяка компания и на всеки служител. Базираната в Лондон компания в сферата на връзките с обществеността Stand е една от тях, обяснява основателката Лаура Олифант.

“Ползите бяха очевидни. Усещах, че подкрепяме по-добре психическото благосъстояние на служителите, намаляваме стреса и професионалното прегаряне и имаме време за „изключване“ от работата. А екипът се чувстваше по-продуктивен. Имаше обаче и някои недостатъци,” обяснява тя.

Не всички служители забелязаха ползите, казва Олифант и тъй като клиентите трябваше да се свързват с някого в компанията всеки ден, Stand трябваше да въведе ротационен принцип, предоставяйки на служителите различни почивни дни.

“Този ротационен принцип беше времеемък и труден за изготвяне, тъй като всички преследваха различни крайни срокове, а в екипите имаше напрежение, когато ротацията съвпадаше с натоварените периоди около празници,” казва Олифант.

Stand в момента прилага 4.5-дневна работна седмица. В петъците всички си тръгват в 13:00 часа, с изключение на един човек, който остава, за да следи за важни имейли.

Това е разрешило проблемите на компанията, свързани с 9-дневния модел, но ползите са се запазили. Най-големият урок за Олифант е, че компанията не трябва да се ограничава от някакъв модел, който работи при някой друг.

"Важно е да откриете какво подхожда на вашия бизнес и на вашите клиенти,” казва тя.