Шест месеца след като администрацията на Тръмп започна своята хаотична глобална кампания с мита, еврозоната преодолява бурята, според президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Няма икономически шок. Инфлацията е под контрол. Митническите споразумения донесоха облекчение. А доверието на инвеститорите в еврото го оскъпи до четиригодишен връх спрямо водещите валути.

Дори турнирът по голф за Купа Райдър беше спечелен от Европа. Силата на единната валута обаче представлява заплаха за икономическия растеж на блока, пишат в Bloomberg колумнистите Линел Лоран и Маркъс Ашуърт.

Горещи точки от кризисна ера, като Испания и Гърция, са в добро състояние, но Германия и Франция генерират половината от брутния вътрешен продукт на еврозоната, а техните икономики изпитват проблеми.

Нарастващите търговски бариери оказват натиск върху германските износители. От Bloomberg Economics не очакват подобрение през следващите месеци, като прогнозират Германия да постигне почти нулев растеж през втората половина на годината.

Междувременно, Франция се бори с политическа криза и бюджетна несигурност, които възпират инвестициите. Последния път, когато Франция се похвали с инфлация доста под 2% и растеж под 1%, ЕЦБ намали лихвените проценти под нулата.

На фона на всичко това, силата на еврото изглежда по-проблематична. Спадът на долара с 11.8% спрямо единната валута тази година изглежда все повече обусловен от позицията на инвеститорите, тъй като Белият дом настоява за по-слаб долар като път към просперитета.

Това създава болезнения страничен ефект от засилване на митническия натиск, което прави износа на еврозоната по-малко конкурентоспособен.

Още по-фрапантен е спадът на китайския юан с 16.4% спрямо европейската валута през последните три години, което отразява решимостта на Пекин да поддържа собствения си експортен двигател работещ за сметка на Европа. Търговската война се губи и на двата фронта.

ЕЦБ не бърза да реагира

ЕЦБ изглежда не бърза да реагира. От една страна, органите, определящи лихвените проценти във Франкфурт, официално нямат мандат да таргетират валутните курсове.

Те вероятно също така нямат желание да подражават на Централната банка на Швейцария, която притежава акции на пет от най-големите щатски технологични компании на стойност 42 млрд. долара - част от набор от инструменти, с който Берн си навлече критика за „валутни манипулации“.

Те също така традиционно виждат положителните страни на по-силното евро при контролирането на инфлацията и засилване на статута на резервна валута.

Натискът обаче може да се увеличи. Анализатори очакват еврото да продължи да поскъпва и неговите задушаващи растежа негативи ще станат по-трудни за пренебрегване.

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос изрично заяви, че курс на еврото от над 1.20 спрямо долара, в сравнение с около 1.17 долара в момента, ще „направи нещата много по-сложни“.

Най-уязвими са непопулярните правителства, които изпитват финансови затруднения и се борят да постигнат нещо близко до визията на Марио Драги за по-сплотен и по-бързо развиващ се континент, напредвайки с повече съвместни емисии на дълг за изграждане на технологичните, отбранителните и инфраструктурните активи на утрешния ден.

Живеем в необичайни времена

Това, което Лагард и нейните колеги трябва да направят, според Лоран и Ашуърт, което дори Централната банка на Швейцария не може, е да се откажат от самодоволството и да използват пространството за маневриране, с което разполагат, за да намалят допълнително лихвените проценти.

Швейцарските лихви са на нула, бенчмаркът за еврозоната е 2%. Почитателите на по-високите лихви ще казват, че това ще създаде инфлационните нагласи, но това е трудно да се съобрази с увеличението на китайските стоки, пристигащи на европейските брегове, последните разочароващи икономически данни и всъщност - силата на еврото.

Търговските споразумения не са променили толкова много перспективите, както посочи ръководителят на централната банка на Литва Гедиминас Симкус.

Живеем в необичайни икономически времена. Вашингтон надминава Брюксел в защитата си, а Пекин надминава Берлин в конкуренцията. Валутите вече са продължение на политиката, но с други средства.

Преодоляването на валутната буря няма да осигури голяма утеха, ако европейските компании продължат да инвестират милиарди в САЩ, докато руски дронове летят над главите им. Докато еврозоната набира геополитическа сила, може поне валутата ѝ отслабне, пишат Лоран и Ашуърт.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !