Главна дирекция „Национална полиция“ публикува официални съвети за гражданите как да се предпазят от неправомерен натиск от страна на колекторски фирми.

Какво представляват колекторските фирми?

Колекторските фирми са търговски дружества, специализирани в събирането на неизплатени задължения на физически или юридически лица към техните кредитори. Дейността им се осъществява по два основни начина:
Чрез договор за цесия: Фирмата изкупува просрочени или несъбираеми вземания от кредитори като мобилни оператори, банки или доставчици на комунални услуги. По този начин тя става новият кредитор.
Като пълномощник: Кредиторът възлага на колекторската фирма да събере дълга от негово име, без да прехвърля правата си върху вземането. В този случай фирмата действа само като посредник.

Въпреки че дейността им е законово регламентирана, често се наблюдават практики, които прекрачват границите на закона. Затова е важно гражданите да познават правата си и да не предприемат прибързани действия вследствие на оказан психологически натиск.

Основни рискове и агресивни практики

Колекторите често разчитат на страха и непознаването на закона от страна на длъжниците. В много случаи те използват агресивни подходи, включително чести телефонни обаждания, посещения на адрес, разпространяване на подвеждаща информация или оказване на силен натиск за незабавно плащане.

Тези действия целят да предизвикат паника и да принудят човека да действа необмислено, без да провери основателността на претенциите или законовите си права.

Как да се защитите: Важни съвети от МВР

От полицията съветват гражданите да запазят спокойствие и да не вземат решения под натиск. Ето кои са ключовите стъпки, които да предприемете:
Изискайте идентификация: Винаги питайте за името на служителя, фирмата, която представлява, и точното основание за обаждането.
Не предоставяйте лични данни: Никога не споделяйте по телефона чувствителна информация като ЕГН, адрес или банкови данни.
Поискайте писмени доказателства: Настоявайте цялата информация да ви бъде изпратена официално (по имейл или с писмо). Колекторът е длъжен да предостави документи, доказващи задължението, включително договор за цесия.
Не извършвайте плащания веднага: Дори частично плащане може да се тълкува като признаване на дълга и да прекъсне изтекла давност.
Не признавайте дълг по телефона: Устните изявления могат да имат правни последици.
Ограничете комуникацията: Имате право да изискате контактът с вас да се осъществява само в писмена форма.

Давност на задълженията: Какво трябва да знаем?

Важно е да се провери дали задължението не е изтекло по давност. За периодични плащания, каквито са сметките за ток, вода, парно или телефон, давностният срок е 3 години от датата, на която задължението е станало изискуемо.

Трябва да се знае, че подписването на споразумение за разсрочване може да възстанови изтеклата давност. Освен това, длъжникът трябва изрично да се позове на изтекла давност чрез писмено възражение пред съда, тъй като съдът не я прилага служебно.

Кога действията на колекторите се превръщат в престъпление?

Самото търсене на дълг не е престъпление. Действията на „събирачите на дългове“ обаче могат да прераснат в такова, ако те:

  • отправят заплахи (за саморазправа, уволнение, публично разгласяване на дълга);
  • използват изнудване („ако не платите веднага, ще…“);
  • представят се за държавни органи (полиция, съд, съдебен изпълнител);
  • упражняват системен и агресивен тормоз;
  • посещават дома с действия, свързани с натиск или внушения за незабавни принудителни действия.

В подобни случаи трябва незабавно да се подаде сигнал до органите на МВР или прокуратурата.

ВАЖНО! Колекторските фирми нямат право на принудително събиране на дългове. Това може да се извършва единствено от държавен или частен съдебен изпълнител и то само след издадено съдебно решение. При съмнения за неправомерни действия винаги търсете правна консултация.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !