Лешоядите дебнат смъртта, а смъртта дебне лешоядите. Когато мислите за птицата, вероятно си представяте болести и гниещи трупове.

Тя има лоша репутация – напълно неоправдана, казват природозащитници, които твърдят, че лешоядите са едни от големите „чистачи“ в природата и едни от най-неразбраните същества.

Субсахарска Африка е дом на четири критично застрашени вида лешояди, а в Южна Африка група с нестопанска цел за опазване и рехабилитация, наречена VulPro, работи за защитата на тези очарователни птици.

Миналия месец VulPro мести 160 лешояда от видовете капски и африкански белогърби на 1049 километра - в новия им дом в частния резерват Shamwari в южноафриканската провинция Източен Кейп.

В операцията участват над 50 души, логистичната компания DHL и WeWild Africa - неправителствена организация, специализирана в повторното отглеждане и преместване на животни. Много от птиците са реабилитирани от центъра, други са продукт на развъдната му програма.

Към този ход се прибягва с надеждата да се допълни броят на лешоядите в дивата природа и да се създадат нови популации, като същевременно се намали рискът птиците да станат жертва на болести в средата с висока плътност на центъра на VulPro.

„Имах възможността собственоръчно да отгледам лешояд, който имаме и днес“, казва Кери Волтер, основател и главен изпълнителен директор на VulPro.

„Той беше на 10 дни и се побираше в ръцете ми, а аз имам доста малки ръце. Точно в този момент, всъщност, разбрах колко крехък и неразбран е видът,“ допълва тя.

Разклащане на стигмата

Първият мит, което трябва да се разбули, е схващането, че лешоядите са мръсни животни.

„Лешоядите са педантични относно своята чистота“, казва Волтер. „Те прекарват часове в почистване на перата си след хранене, защото трябва да са готови за полет. Те не махат във въздуха, като другите птици, те се реят“.

Лешоядите са еволюирали във високоефективни чистачи, пътуващи стотици километри на ята, с отлично зрение, способни да идентифицират трупове на разстояние до шест километра.

Техните човки са дебели и здрави, което им позволява да разкъсват плътта, като могат ефективно да "съблекат" голям труп в рамките на часове.

Стомасите им се характеризират с изключително киселинна среда, пълна с ензими, каквато не се среща при други видове. Това им позволява да смилат всичко, което другите животни не могат.

„Вредни патогени, като бактериите на антракс и бруцелоза, се унищожават в стомаха на лешоядите и това предотвратява инфекции и при тях, и при другите животни“, обяснява южноафриканският ветеринарен лекар д-р Йохан Жубер.

В свят без лешояди мъртвите животни ще бъдат погълнати естествено от околната среда, но по-бавно. Това би довело до „натрупване на вредни бактерии и други патогени, които могат да причинят огнища на зарази сред човешките и животински популации“, казва Жубер.

Има и косвени последици. Да вземем, например, Индия, където броят на лешоядите рязко спада от 90-те години на миналия век. Подивели кучета се възползват от това и в страната се наблюдава значителен ръст на случаите на бяс, както и на смъртните случаи през последните 20 години.

Преследван и оклеветен

Вместо да бъде защитен като съюзник в борбата срещу епидемиите, лешоядът се оказва преследван в някои части на Африка.

Проучване за грабливите птици от африканската савана, публикувано по-рано тази година, установява, че „големите грабливи птици (като лешоядите) са жертва на значително по-ускорен спад в популациите, в сравнение с по-малките видове“.

VulPro има намерение да увеличи жизнеспособността на множество видове лешояди.

Последните на организацията усилия са съсредоточени върху белоглавия лешояд, чиято популация е само 3685 възрастни из целия континент, според BirdLife International, и само малък процент от тази цифра се отнася за Южна Африка.

Волтер отбелязва, че в части от Квазулу-Натал, по протежение на източното крайбрежие на Южна Африка, белоглавият лешояд е „изчезнал като вид за размножаване“, до голяма степен заради хората.

„Броят на отравянията, пряко свързани с цели, основани на вярвания, в Квазулу-Натал е астрономически“, казва Волтер, добавяйки, че използването на части от лешояд е популярно сред комарджиите като способ за „потенциално предсказване на бъдещето“.

Някои хора в Южна Африка убиват лешояди заради предполагаемите им ясновидски способности, вярвайки, че това ще им позволи да надникнат в бъдещето - идея, базирана на острото зрение на птиците, „осем пъти по-добро от това на хората“, казва Жубер.

Други смятат, че подушването на мозъка на лешояд, спането с череп под възглавницата или носенето на крак от птицата около врата може да донесе късмет.

Отравянето е най-честата причина лешоядите да се нуждаят от лечение в Южна Африка, често от поглъщане на олово в изхвърлени батерии или куршуми в животински трупове, казва Жубер.

Веднъж отровена, „централната нервна система на птицата е засегната, причинявайки симптоми, като анорексия, слепота, мускулни тремори, парализа и/или смърт“, обяснява той.

Намиране на безопасно убежище

Рехабилитационният център на VulPro, ръководен от Волтер, приютява лешояди повече от 17 години, като доскоро е дом на 300 птици, много от които получили наранявания на крилата при сблъсъци с електропроводи.

Тези наранявания могат да бъдат толкова тежки, че изискват ампутация, което означава, че някои птици никога не могат да бъдат пуснати обратно в дивата природа, въпреки че все още могат да участват в програмата за развъждане на центъра, казва изпълнителният директор на VulPro.

Но настаняването на толкова много птици има и недостатъци. В световен мащаб „птичият грип оказва огромно вредно въздействие“, казва Волтер, като „не е безопасно всичките тези 300 индивида да бъдат събрани под един покрив, ако се появи болест“.

Лешоядите, станали най-новите обитатели на резервата Shamwari в Източен Кейп през януари, ще трябва да се научат да живеят редом със слонове, носорози, лъвове и други видове.

Ексклузивният резерват от 22 000 хектара се защитава от екип за борба с бракониерството, като птиците ще могат да „чистят“ природата почти без никакво излагане на човешко присъствие, въпреки че всеки лешояд – някои от които са в рехабилитация от 2022 г., е снабден с проследяващо устройство, за да следи местонахождението му.

Волтер казва, че по проекта се работи с човешките популации в близост до колониите на лешояди, местата им за почивка и популярните райони за хранене, за да разберат общностите повече за ползите от тези животни за местната екология и да се разсеят популярни погрешни вярвания.

От началото на образователната програма вече са спасени живи лешояди, уловени за продажба за целите на традиционната медицина.

Изпълнителният директор на VulPro се надява, че заедно със Shamari Private Game Reserve „огромната задача за настаняване и защита на най-голямата популация от африкански лешояди в света ще осигури бъдещето им“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !