През юли миналата година по Хесус Комета е открит огън, докато се придвижва с автомобила си в долината Каука в югоизточната част на Колумбия.

Стрелци на мотоциклети спират до колата и я обсипват с куршуми. Комета остава невредим, но неговият бодигард е улучен. "Той все още има куршум, който е заседнал в гърдите му," казва пред BBC мъжът.

Комета е един от хилядите синдикалисти, нападнати през последните години в Колумбия, която, според някои проучвания, е най-опасното място в света за организирания труд.

Долината Каука е дом на захарната индустрия в страната, а той е местният представител на Sintrainagro - най-големия селскостопански профсъюз в Колумбия. "Когато приемаш подобна позиция в профсъюз губиш социалния си живот," казва Комета.

"Не можеш просто да посетиш претъпкан бар или да стоиш на ъгъла на улицата, защото не знаеш, когато може да станеш мишена. Семейството ти също страда, защото знаят, че те също са мишени."

Това е проблем с дълга история

В своя роман „Сто години самота“ колумбийският нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес описва клането на работници на бананови плантации в страната в края на 20-те години на миналия век.

От министерството на труда на Колумбия казват, че от началото на 70-те години доста над 3 000 синдикалисти са били убити в страната. И въпреки че времената днес са доста по-мирни от преди, нападенията продължават.

"За съжаление, в продължение на много години Колумбия е най-смъртоносната страна в света за синдикалисти и за профсъюзната работа," казва Люк Триангъл, генерален секретар на базираната в Брюксел Международна конфедерация на профсъюзите (ITUC).

Всяка година ITUC публикува проучване за жестокостите, извършвани срещу синдикалисти по света. Последното му издание покрива годината до края на март 2024 г.

Проучването установява, че в тези 12 месеца 22-ма синдикалисти са убити по света заради своята дейност. Единадесет от тях са намерили смъртта си в Колумбия. Според Триангъл:

„Обикновено това са целенасочени убийства. Те знаят какво правят и кого искат да убият. Убийствата не са насочени към големите шефове на синдикатите или лидерите, а към хора в малки села, които извършват активна синдикална работа.“

Експертът добавя:

"В периода 2020 – 2023 г. отчетохме 45 убийства на синдикалисти в Колумбия. През 2022 г. те са 29. Насилието е по-малко отколкото преди, но все още голямо, особено, ако го сравнявате с други държави."

Защо се случва това?

Фабио Ариас, ръководител на най-голямата федерация на профсъюзите в Колумбия - CUT, казва, че всичко това е част от продължителния и сложен граждански конфликт в Колумбия, който противопоставя леви бунтовнически групировки срещу десни паравоенни формирования, наркотрафиканти и колумбийската държава и който все още продължава в някои части на страната.

"Профсъюзното движение винаги е било свързано с левите партии, а за съжаление, множеството десни правителства, които имахме в Колумбия, винаги са твърдели, че всеки, който има леви убеждения, е партизанин или терорист. А след като това се налага по този начин, атаките срещу тях изглеждат оправдани.“

Той казва, че нападенията срещу работници също така са свързани с нелегалната икономика в Колумбия - и най-вече търговията с кокаин и незаконната минна дейност.

"Ако погледнете къде са тези нападения, ще видите че това са департаментите Каука, Нариньо, Путумайо, Араука, Норте де Сантандер и Какета, защото там са най-големите плантации на кока и незаконната минна дейност."

Не е ясно кой извършва тези убийства и кой ги поръчва. Някои синдикалисти обвиняват частния сектор, като твърдят, че компании, които искат да предотвратят организирането на работниците, плащат на въоръжени групировки, за да вършат тези неща.

Те посочват факта, че заплахите и атаките се увеличават в периоди, когато предприятията и синдикатите водят преговори за заплатите. Но тъй като много от атаките остават ненаказани, е трудно да се каже кой точно е виновен.

„В долината Каука има толкова много различни въоръжени групировки, че никога не знаеш кой стои зад атаките, кой ги извършва и кой ги поръчва“, казва Сенон Ескобар, друг работник в отглеждането на захарна тръстика и местен представител на Sintrainagro.

Заплахите в долината Каука не са ограничени само до захарната индустрия.

„През 2007 г. бях в микробус, а до нас спряха момчета с мотоциклет, които попитаха за мен, а след това откриха огън“, спомня си Джими Нунес, лидер на синдикат, който представлява уличните търговци в регионалната столица Кали.

„Моят колега, който седеше до мен, беше убит, а съпругата ми беше ранена. През 2010 г. ме нападнаха отново, на пътя между Каука и Кали. Откриха огън по колата ми. През 2012 г. бяхме нападнати в търговски център в Кали, а един от нас беше убит. През 2013 г. семейството ми трябваше да напусне Каука поради отправени заплахи. В тази страна социални и синдикални лидери биват убивани всеки ден.“

Правителството твърди, че прави всичко по силите си, за да защити синдикалистите. Президентът на Колумбия Густаво Петро ​​ръководи лява администрация, която, като цяло, симпатизира на работниците в страната.

През 2023 г. тя направи стъпка към коригиране на миналото, като официално призна синдикалното движение, колективно и за първи път, за жертва на конфликта в Колумбия. Това осигурява по-голяма вероятност случаите на жертвите да бъдат разследвани.

„Считаме това за важна стъпка по отношение на признаване на насилието срещу синдикалисти в Колумбия, което преди не беше така“, казва Люк Триангъл от ITUC.

Той също така посочва, че чуждестранните компании, които развиват дейност в Колумбия, трябва да полагат повече усилия в това отношение.

"Ако бях главен изпълнителен директор на мултинационална компания, щяха да поставя под въпрос моята дейност в Колумбия. Мултинационалните компании носят огромна отговорност. Те не могат да имат добър кодекс за поведение и в същото време да мълчат, когато биват убивани синдикалисти. Това е неприемливо. Глобалните компании и чуждестранните инвеститори в Колумбия трябва да се активизират."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !