На 8 ноември 1962 г., със заповед на Комитета по горите и горската промишленост, е обявено създаването на народен парк "Вихрен", който по това време включва само високопланинските части на Пирин планина. 

Обявяването му за народен парк има за цел опазването на вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, както и ледниковите циркуси и езера. В началото на 60-те години площта на парка е малко над 6200 хектара. 

През 1974 г. Министерство на горите и опазването на околната среда преименува парка в народен парк "Пирин“, като увеличава площта му на 26 413 хектара, които включват резерватите Баюви дупки, Сегментепе и Малка Джинджирица.

През 1982 г. народен парк „Пирин“ е включен в списъка на ООН на Националните паркове и еквивалентните на тях резервати, а година по-късно - и в Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 

Пирин е обявен за национален парк през 1998 г., след приемането на Закона за защитените територии в Република България, и днес обхваща над 40 хиляди хектара, в рамките на които попадат и два природни резервата – Баюви дупки-Джинджирица и Юлен.

Историята на Пирин 

Със своя най-висок връх Вихрен (2914 метра), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила и на седмо място в Европа след Кавказ с връх Елбрус (5642 м), Алпите с връх Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с връх Муласен (3479 м), Пиренеите с връх Ането (3404 м), Рила с връх Мусала (2925 м) и Олимп с връх Митикас (2917).

Пирин е разположен в югозападната част на България между долините на реките Струма и Места. Площта на планината е 2585 квадратни километра. 

В Пирин има два върха с височина от над 2900 метра (Вихрен и Кутело), 7 над 2800 м, 17 над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м.

Най-старото познато име на планината е Орбелус и се предполага, че на езика на траките думата означава „белоснежна“. Славяните са я наричали Перин или Перун, който е бил главното божество в тяхната митология.

Според една от легендите, на върха се е намирал мраморният трон на бог Перун - повелител на бурите и гръмотевиците.

До 1942 г. ввръх Вихрен се е казвал Елтепе, което от турски се превежда като "връх на бурите".

Пирин - най-старият национален парк в България

Флора и фауна 

Богатите релефни форми на Пирин са основната причина за изключителното разнообразие на растителния свят в планината, която е една от най-интересните за ботаниката местности в България. Първите сведения за флората на Пирин са от произведенията на ботаника Аугуст Гризебах, които са написани през първата половина на XIX век. 

Това са и първите свидетелства за наличието на бяла мура на територията на Балканския полуостров. Основните проучвания на флората на Пирин са правени в края на XIX век и началото на XX век.

На територията на национален парк „Пирин“ са установени около 1300 вида висши растения, или над 30% от всички, които се срещат на територията на България. Освен тези висши растения, са установени още над 300 вида мъхове и голямо количество водорасли.

В Пирин се намира и най-старото дърво в България - Байкушевата мура. Тя е кръстена на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 г. я открива и описва.

Черната мура е с височина от 26 метра, диаметър от близо 2.5 метра и обиколка на ствола от 7.8 метра. Разположена е в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа Вихрен.

Освен нея в планината има и други вековни дървета от този вид. Три от тях се намират в близост до малката пещера Хана над хижа Бъндерица, като се предполага, че са на възраст около 300 години.

Пирин може да се похвали и с богата фауна, която включва над 3200 видове гръбначни и безгръбначни животни, като голяма част от тях са включени в Червената книга на застрашените видове.

Сред тях са жабата дървесница, шипоопоашатата костенурка, скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката и балканската дива коза. 

Туризъм 

Националният парк "Пирин" граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански, на чиято територия се развива активна туристическа дейност. 

Безспорно, най-голяма част от туристическия поток е съсредоточена в Банско по време на зимния сезон, тъй като курортът може да се похвали с добре развита инфраструктура за зимни спортове. 

Една от основните забележителности за планинарите е седловината Кончето, която е разположена на 2810 метра надморска височина и свързва върховете Бански суходол и Кутело.

Дължината на скалния ръб е около 400 метра, като през 60-те години на миналия век по него е прокаран и метален въжен парапет за допълнителна безопасност. 

Сред останалите забележителности в подножието на Пирин са водопад Скока до Сандански, Мелнишките пирамиди, замъкът на деспот Алексий Слав край Мелник, Роженският манастир, Кресненското дефиле и др. 

В Пирин има общо 13 хижи, които са свързани от многобройни туристически маршрути и пътеки. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !