Дълбоко в знойните джунгли в централната част на Лаос, 1200-метров участък от напукан бетон прорязва дърветата - писта без летище в село, чиито обитатели никога не са се качвали на самолет.

Но зад рушащата се контролна кула и осеяната с дупки писта се крие тайна глава от историята на Студената война - място, някога известно като „най-секретното на Земята“.

Село Лонг Тиенг се намира в централната част на Лаос, на около 130 километра североизточно от столицата Виентян. Днес това е тихо селище с няколко хиляди души население, които разчитат предимно на земята, за да изкарват прехраната си.

Има няколко ресторанта, две къщи за гости и шепа магазини, продаващи всичко - от ориз до селскостопански инструменти от преработен метал - намигване към селскостопанските корени на селото и военното му минало.

В центъра на населеното място се намира пистата. Вече не обслужва самолети, а вместо това функционира като вид открит обществен център: деца карат скутери, фермери пасат добитък, а възрастни селяни се разхождат рано сутрин, преди силната жега да обхване долината.

Но преди 50 години сцената е коренно различна, разказва CNN.

От 60-те до началото на 70-те години на миналия век Лаос играе централна роля в борбата на Съединените щати за спиране на разпространението на комунизма в Югоизточна Азия.

Лонг Тиенг е тайният щаб на подкрепяната от САЩ антикомунистическа армия хмонг, бореща се срещу комунистическите сили на Патет Лао, които пък получавали подкрепа от Северновиетнамската армия.

В разцвета си десетки хиляди жители - войници хмонг, техните семейства, бежанци от други части на Лаос, тайландски войници, малък контингент от американски агенти на ЦРУ и тайни пилоти от американските военновъздушни сили, наречени „Гарвани“ - наричат ​​това място свой дом.

То е сърцето на най-голямата паравоенна операция, провеждана някога от Централното разузнавателно управление на САЩ.

В един момент малката писта обработва 900 излитания и кацания дневно, което я прави едно от най-натоварените летища в света. 

Товарните самолети правят важни доставки, включително боеприпаси и храна, които след това са товарени на по-малки самолети, летящи до още по-малки писти из страната.

Въпреки мащаба на базата, тя е толкова секретна, че дори някои от участниците във войната на други места не знаят за съществуването ѝ, казва за CNN Пол Картър, специалист по тайната война в Лаос, който живее в Югоизточна Азия.

„Войната в Лаос е била толкова разпокъсана... Познавах хора, участвали в нея, те дори не са знаели за съществуването на Лонг Тиенг до края на 60-те години на миналия век, когато са започнали да пускат репортерите там“.

От това отдалечено планинско село подкрепяната от ЦРУ армия хмонг, водена от харизматичния генерал Ванг Пао, се е борила не само срещу комунистическите сили на Патет Лао, но е провеждала и партизански операции - унищожавайки складове за доставки на Северен Виетнам, взривявайки критични маршрути и като цяло тормозейки комунистическите сили - всичко това с пълната подкрепа на Щатите.

В рамките на тази тайна война САЩ започват брутална бомбардировъчна кампания, паралелна на по-широките им военни операции във Виетнам. И тъй като международните споразумения забраняват прякото военно участие в Лаос, усилията падат почти изцяло върху ЦРУ.

Американските пилоти изпълняват хиляди мисии от летището на Лонг Тиенг, известно с кодовите имена Лима Сейнт 98 и Лима Сейнт 20A.

Пътуване до Лонг Тиенг

Петдесет години след падането на Лонг Тиенг през 1975 г., днес до селото няколко туристически компании организират екскурзии.

Броят на туристите, които го посещават обаче, все още бледнее, в сравнение с основните туристически дестинации на Лаос, като Луанг Прабанг и Ванг Виенг.

Крис Корбет, собственик на Laos Adv Tours and Rentals, казва пред CNN, че неговата компания организира около 10 мотоциклетни обиколки годишно до мястото, като отвежда общо около 40 души в селото. Гостите идват предимно от Съединените щати, Австралия и Европа.

Днес селото остава до голяма степен откъснато от останалата част на страната. Въпреки че е само на 130 км от Виентян, пътуването до него отнема над осем часа.

Отвъд покрайнините на столицата пътищата бързо се разпадат - първо в неасфалтирани черни пътища, след това в неравни алеи, белязани от свлачища и дупки.

Видимостта често е лоша - прахът, вдиган от камионите, се смесва с дим от селското стопанство, за което се разчистват площи чрез сеч и изгаряне. Част от пътя се вие ​​през неравен планински проход без предпазни огради.

Днес няма почти никакви признаци, че някога тук са живели 30 000 души. Семейните ферми сега заемат земя, някога пълна с казарми и командни центрове. Военните конвои отдавна са заменени от скутери и добитък.

Някога една от най-натоварените в света, днес пистата е тиха. Висока трева никне от дупки, оставени от артилерийски удари.

Разпадащата се контролна кула е само наполовина на първоначалната си височина, а хангарите в далечния край са изоставени - ръждясали напомняния за отдавна отминала война.

Пилотите, които наричали Лонг Тиенг свой дом

Сред обитателите на Лонг Тиенг по време на войната са „Гарваните“ - тайна група от пилоти на действаща служба във ВВС, явили се доброволно да служат в Лаос.

Основната им роля е била да летят ниско зад вражеските линии, за да идентифицират и маркират цели за бомбардировачите на американските Военновъздушни сили.

„Гарваните“ носили цивилни дрехи и имали лични карти, издадени от посолството на САЩ. Често летяли по двойки – американски пилот отпред и местен хмонг отзад, който комуникирал с наземните сили.

Но не били сами в небето на Лаос. Пилоти от Air America - тайна авиокомпания, собственост на ЦРУ, също действали в Лонг Тиенг, правейки важни доставки до базата и провеждайки смели мисии за търсене и спасяване, за да изтеглят свалени пилоти зад вражеските линии.

Щабът на генерал Ванг Пао

На около 100 метра западно от пистата се намира двуетажна къща, някога служила за щаб на генерал Ванг Пао - лидер на подкрепяната от ЦРУ хмонгска армия.

От този отдалечен комплекс Пао работи в тясно сътрудничество с американски оперативни работници, за да координира тайна война, мобилизирала хиляди хмонгски бойци, докато в замяна получава американска въздушна подкрепа, оръжия и хуманитарна помощ.

Разположена зад висока ограда и обрасла градина, къщата все още е отделена от останалата част на селото. Табела на входната врата, написана на английски, гласи: „Влизането без разрешение е забранено“.

Лаос днес

Днес последиците от интензивната американска бомбардировка срещу Лаос все още се усещат. От 270-те милиона боеприпаси, хвърлени върху страната, около 30% не са детонирани, според Консултативната група по мини (MAG).

Те продължават да убиват, раняват и възпрепятстват развитието в цялата държава, според MAG. Около хълмовете на Лонг Тиенг селяните все още рядко се осмеляват да напуснат установените пътища и пътеки, за да избегнат мините.

Пълноценните отношения между САЩ и Лаос бяха възстановени през 1992 г., а от 1995 г. насам американците са инвестирали над 390 милиона долара в програма за унищожаване на конвенционални оръжия, насочена към справяне с последиците от войната.

Въпреки това, остават въпроси относно бъдещото финансиране от САЩ на обезвреждането на взривни вещества в Югоизточна Азия след широко разпространеното спиране на чуждестранната помощ от администрацията на Тръмп.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !