В датска компания, която управлява най-голямата мрежа от зарядни станции за електромобили в страната, главният изпълнителен директор буквално е направил собствената си позиция ненужна, а над 500 служители днес споделят отговорността за управлението на бизнеса.

Clever, водещият оператор на зарядна инфраструктура за електромобили в Дания, напълно е премахнал традиционната управленска йерархия. В компанията няма началници, няма среден мениджмънт, а от 2025 г. няма дори длъжности, в чиито наименования присъства думата „мениджър“.

От централата си в преустроен индустриален квартал на Копенхаген, компанията функционира чрез самоуправляващи се екипи, в които всеки служител участва във вземането на решения и носи отговорност за тяхното изпълнение.

Архитект на този експеримент е съоснователят Каспер Киркетерп-Мьолер, който създава компанията преди повече от десетилетие с малък екип.

Дания и останалите скандинавски държави отдавна се гордеят с егалитарните работни места и плоските организационни структури, но Киркетерп-Мьолер иска да отиде още по-далеч.

„Можехме да го направим по-добре от традиционния модел“, казва той пред AFP, обяснявайки, че винаги е бил запленен от въпроса „как хората взаимодействат помежду си“ и от това каква организационна култура всъщност е необходима на една компания.

Още през 2019 г. той започва постепенно да премахва управленските нива, докато в крайна сметка не закрива и собствената си позиция на изпълнителен директор.

Основната цел е да се разгърне пълният потенциал на всеки служител – нещо, което според него ще бъде все по-важно в един свят на автоматизация.

„В новата ера, в която изкуственият интелект ще поеме всичко, свързано с ефективността, именно човешките умения и човешкото измерение на бизнеса ще бъдат решаващи, за да могат компаниите да се развиват и да иновират“, казва той.

Свобода, но с ясни правила

Липсата на началници не означава липса на структура.

Около 500-те служители на Clever работят в повече от 50 екипа, съставени от между осем и дванадесет души. Всеки екип има конкретни цели и ясно разпределени роли, включително за подбор на персонал и човешки ресурси.

Киркетерп-Мьолер признава, че премахването на цялата структура наведнъж би довело до хаос.

Според Хелге Хвид, професор в Университета Роскилде, който изследва самоуправляващите се организации, бюрокрацията често парализира вземането на решения, когато твърде много мениджъри трябва да дават одобрение.

„Хората искат да имат глас в работата си. Искат тя да има смисъл. Искат автономия“, казва Хвид пред AFP.

Ан-Софи Дюбе от френския Национален консерваториум за изкуства и занаяти отбелязва, че макар подобни модели да целят да намалят бюрокрацията, известна степен на формализирани правила остава необходима, за да знаят всички как функционира организацията.

92% от служителите се радват да отидат на работа

За служителите предимствата са осезаеми.

Люке Йепесен, която от повече от четири години помага на колегите си да достигат до общи решения, цени най-вече липсата на вътрешна конкуренция.

„Работя в екип, в който сме равни. Тук сме, за да успеем заедно, така че няма вътрешно съревнование помежду ни“, казва 37-годишната служителка.

Според нея моделът удовлетворява основни човешки потребности – автономност, свобода и чувство за принадлежност.

Вътрешно проучване през 2024 г. показва, че 92% от служителите на Clever се радват да отидат на работа всяка сутрин.

По-рано този месец Киркетерп-Мьолер окончателно напуска компанията. Собственикът на Clever от 2018 г. – датският енергиен дистрибутор Andel – обаче е обещал да запази нестандартната организационна структура, което подсказва, че експериментът „без шефове“ може да надживее хората, които са го създали.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !