Източна Европа прави най-силния си опит досега да си осигури място сред висшето ръководство на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Кандидати от Естония, Латвия и Хърватия се борят да наследят вицепрезидента Луис де Гиндос, който напуска през май. Дори и да загубят, три други свободни места в шестчленния Изпълнителен съвет ще бъдат освободени до края на 2027 г.

Има силни аргументи в полза на назначаването на някой от региона. Присъединяването на България към еврозоната означава, че една трета от 21-те страни членки на валутния съюз вече произхождат от бившия комунистически изток – дял, който, според мнозина, оправдава по-силен глас в най-влиятелния орган за вземане на решения на ЕЦБ.

Пътят обаче ще бъде труден. Западна Европа запазва далеч по-голяма икономическа тежест и невъзможността да се обедини зад един кандидат може да раздели подкрепата сред държавите, които вземат решението.

Към предизвикателството се добавя и ръководителят на финландската централна банка Оли Рен - бивш еврокомисар, смятан за сериозен претендент за вицепрезидент - а в надпреварата е и бившият управител на Централната банка на Португалия Марио Сентено.

Въпреки това, почти две десетилетия след като еврозоната започна да се разширява на изток, подкрепата за по-широко представителство във Франкфурт нараства.

Това би означавало добавяне на още един слой към деликатната система, която обикновено управлява избора на ръководство на ЕЦБ, чиято цел е да балансира по-големите и по-малките държави членки, половете и различните възгледи за паричната политика.

„Всяка държава има еднакъв глас в Управителния съвет, така че е логично да се смята, че е необходим известен баланс и при позициите на върха“, казва пред Bloomberg Атанас Пеканов, икономист в института Wifo във Виена и бивш вицепремиер на България.

„В този смисъл, би било добре да има някой от Източна Европа.“

Постигането на тази цел би било още една стъпка в процеса на интеграция, който започна с падането на комунизма и набра скорост с приемането на нови членове в Европейския съюз през 2004 г.

Три години по-късно Словения прие еврото, последванa от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия и България.

Това би било и признание за неотдавнашните икономически постижения – още по-впечатляващи на фона на близостта до войната на Русия в Украйна.

Словенският финансов министър Клемен Бостянчич смята, че Източна Европа е била „пренебрегната“ – не само при попълването на висшите позиции в ЕЦБ, но и на други места в ЕС.

Този въпрос е и в полезрението на Европейския парламент, който интервюира кандидати за членове на борда на ЕЦБ и може да забави процедурите, въпреки че няма право на вето.

Людовит Одор, бившият министър-председател на Словакия и настоящ член на Комисията по икономически и парични въпроси на европарламента, заяви, че страните от Централна и Източна Европа са „очевидно недостатъчно представени“.

„Аз подкрепям по-балансиран географски Изпълнителен съвет“, заяви той пред Bloomberg. „Но компетентността е най-важният критерий.“

Източна Европа се доближи най-много до място в борда на ЕЦБ през 2020 г., когато бившият ръководител на словенската централна банка Бощян Язбек загуби от холандеца Франк Елдерсон.

Други представители от региона обаче се наслаждават на успехи в Брюксел и извън него:

  • Валдис Домбровскис от Латвия е европейски комисар от 2014 г.,
  • Кая Калас от Естония в момента е върховен представител на ЕС по външните работи,
  • Кристалина Георгиева от България ръководи МВФ във Вашингтон.

Липсата на по-широко представителство обаче е източник на спорове. Доклад от 2024 г. на European Democracy Consulting установи, че ситуацията дори се е влошила през предходните три години, като западните чиновници затвърждават господството си над институциите.

Напредъкът може да е бил възпрепятстван и от скандали, които опетниха части от региона, в това число случаите на пране на пари в балтийските страни през миналото десетилетие и осъдителните присъди за подкуп на управители на централни банки от Латвия и Словакия.

Междувременно, скорошните протести, които свалиха правителството на България, напомнят за политическа нестабилност.

И макар броят на източните членове на еврозоната да се е увеличил, икономическата им тежест остава по-скромна. Заедно седемте страни от региона, които са част от валутния блок, представляват по-малко от 4% от брутния вътрешен продукт, в сравнение с над 70% за Германия, Франция, Италия и Испания, взети заедно.

Това може да бъде основна пречка. Най-големите икономики традиционно изискват представителство в борда на ЕЦБ и освен ако не променят тази позиция, повечето от свобождаващите се места ще трябва да бъдат разпределени между тях.

„Ще стане по-трудно да се задоволят исканията на всички“, казва Шахин Вале, старши сътрудник в Германския съвет по външни отношения.

Въпреки това Вале прогнозира, че този път източноевропейски кандидат ще надделее, като управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич се очертава като „водещ претендент“ пред своите колеги от Латвия и Естония Мартинс Казакс и Мадис Мюлер.

Вуйчич е „вероятно този, който е в най-добра позиция да представлява интересите на региона“, заяви той преди крайния срок 9 януари за предлагане на кандидати за вицепрезидент. Решение може да бъде взето и само 10 дни по-късно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !