Вълненото палто и човешката коса имат много повече общи неща, отколкото си мислите - те не само помагат за запазване на телесната топлина, но и двете са направени от кератинови протеинови влакна.

Днес нидерландският стартъп Human Material Loop се надява да трансформира модната индустрия, като превърне човешката коса в текстил.

До момента компанията е създала прототипи на палта, пуловери и блейзъри с човешка коса - с надеждата, че един ден компаниите за облекло ще купуват алтернативния материал за собствените си дизайни.

Съоснователят София Колар казва, че отдавна е очарована от потенциала на косата като тъкан. Тя е заинтригувана от емоциите, които хората таят към нея. „Колко много се грижим за косата си, но след като бъде подстригана, сме толкова отвратени от нея“, казва тя.

Когато настъпва пандемията от COVID-19, Колар преживява криза на идентичността като дизайнер и решава да се справи с проблема с отпадъците във фризьорската индустрия.

Отпадъци

Всяка минута салоните в САЩ и Канада произвеждат около 400 кг отпадъци. Когато косата се разпада без наличието на кислород - като в торба за боклук, заровена на сметище, тя освобождава парникови газове, които допринасят за изменението на климата.

Според Human Material Loop, всяка година 72 милиона килограма отпадъци от човешка коса попадат в европейските сметища, което се равнява на теглото на седем Айфелови кули.

„Това е голям поток от отпадъци, за който в момента няма мащабируемо решение“, казва Колар. Тя добавя, че повечето страни ги изгарят, а много алтернативни решения не са екологични или не са подходящи за широка употреба.

Колар обяснява, че използването на тъкан от коса не е толкова различно от плетенето на пуловер от друг материал. Късите косми се вплитат заедно и се трансформират в непрекъсната нишка, за да се получи прежда, след което се боядисват с чисти пигменти.

Тъй като компанията увеличава производството, тя може да боядисва преждата или тъканта, в зависимост от това кое е най-ефективно. Първият прототип на Human Material Loop е пуловер, чието усещане наподобява на вълна.

Оттогава компанията тества други прототипи, включително палто, натъпкано с косми, за да осигури топлоизолация, което изпробва в тежки условия по време на експедиция до Аконкагуа - най-високата планина в Аржентина.

Тези продукти не са достъпни за закупуване - целта е да се достави материалът, с който да работят други дизайнери и марки. Колар казва, че цената трябва да бъде конкурентна на вълната, след като достигне по-голям производствен обем.

„Знаем, че да носим човешка коса по телата си не е нещо, на което повечето хора са готови“, посочва дизайнерката, но тя вярва, че идеята може да се разпространи сред обществеността.

За Колар не става въпрос само за иновацията или устойчивостта - тя твърди, че човешката коса е невероятно издръжлив материал.

Human Material Loop си набавя коса от салони в Холандия, Белгия и Люксембург, която е обработена така, че да не съдържа ДНК. Компанията работи върху създаването на документационна верига, която да проследи откъде идва материала и къде отива.

Развиваща се индустрия

В исторически план човешката коса е използвана като текстил в много различни култури. В Микронезия племето Кирибати създава тъкани брони, направени от естествени материали, включително кокосови влакна, зъби от акула, палмови листа и човешка коса.

През 13-и век населението на югозападната част на Съединените щати изработва чорапи, сплитайки кичури коса.

Храмът Higashi Hongan-ji в Киото е една от най-големите дървени конструкции в света. След като пожар го поврежда, въжета, направени от човешка коса, дарена от цяла Япония, са смесени с коноп и използвани по време на реконструкцията му през 19 век.

Но използването на косата като текстил не минава без предизвикателства, обяснява Сан Висер, нидерландски изследовател на материали, дизайнер, производител и асоцииран преподавател в Лондонския университет по изкуствата, който не участва в Human Material Loop.

„Все още има табу относно човешката коса като материал“, казва тя. „Ние не я ценим като ресурс – тя се разглежда като отпадък, особено след като бъде отрязана.“

В своя проект Locally Grown за Лондонския музей на дизайна Висер работи с фризьори и си представя бъдеще, в което косата се превръща в ценен ресурс, въвеждайки термина „отглеждане на коса“. Тя преработва и фризьорския стол, така че да може да хваща подстриганата коса, спестявайки време.

Висер посочва, че внедряването на човешка коса в продукти не е толкова просто. „Има още много работа, за да накараме хората да я приемат като материал“, казва тя и добавя: „Определено я виждам да навлиза повече в ежедневието ни с времето.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !