От днес, 7 октомври 2025 г., Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „125 години Спешна медицинска помощ в България“.

Цената й е 180 лева (92.03 евро), а номиналната й стойност 10 лева. Тиражът на монетата е 4 000 броя, а автор на дизайна е Светлин Балездров.

Какво представлява монетата?

Теглото й е 23.33 грама, като на лицевата й страна в средата вляво е изобразена емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лента, а вдясно е изписано числото на номиналната стойност „10“.

Над него е изписана годината на емисията „2025“, а под него – надпис „ЛЕВА“ Околовръст е изписано: „БЪЛГАРСКА“ – отгоре, и „НАРОДНА БАНКА“ – отдолу.

Сребърна възпоменателна монета „125 години Спешна медицинска помощ в България“

На обратната страна на монетата между годините „1900“ и „2025“ са изобразени ръце, които образуват кръст; околовръст: надпис „125 ГОДИНИ СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В БЪЛГАРИЯ“.

Сребърна възпоменателна монета „125 години Спешна медицинска помощ в България“

Къде ще се продава монетата?

Тя ще се продава на две каси в централата на БНБ и на четири каси в Касов център на БНБ в София.

До края на работния ден днес новата монета ще получат за продажба „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. Списът с офисите ще откриете тук.

Колко монети можете да си купите и при какви условия?

Всеки клиент ще може да купи само по 1 монета, независимо дали го прави от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно.

Ако клиент, в качеството си на физическо лице, купи монета от касите на БНБ, то той няма право да купи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.

Историята на спешната помощ у нас

След Сръбско-българската война (1885  г.) възниква необходимост от създаването на специално училище за момичета, професионално обучени в оказването на първа медицинска помощ.

През 1900 г. в София Българското дружество „Червен кръст“ основава към първото в страната училище за милосърдни сестри „Свето-Троицко общество сестри милосердни“ малка специализирана безплатна болница с името „Червен кръст“, се разказва в дипляна по темата на БНБ.

Първият й управител и лекуващ лекар е д-р Петър Ораховац (1900–1901 г.), като дейността в лечебното заведение и училището е уредена със специален правилник. След 1909 г. тя се премества в нова сграда, построена специално за нуждите й. Проектът е на арх. Кирил Маричков.

Болницата е оборудвана с първите в България линейки. През 1935 г. с указ на цар Борис III е създадено столичното специализирано звено за оказване на спешна медицинска помощ – „Бърза помощ“. През 1945 г. болницата към Червения кръст е реорганизирана и става главната база на Бързата помощ в България.

В края на 40-те години на миналия век базата е преименувана в Спешна градска болница. През 1951 г. се преобразува в Институт за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“, а 50 години по-късно получава статут на университетска болница.

Оказването на спешна медицинска помощ у нас е задължение на всеки лекар, като в него се включват и студенти по медицина, парамедици, медицински сестри, доброволци на БЧК и водачи на линейки.

Съществуват специализирани центрове за спешна медицинска помощ по места в страната, специализирани сектори в болниците, както и профилирани в тази област болници. Съгласно Закона за здравето, спешната помощ в България е напълно безплатна.