Пасивните банкови спестявания струват на домакинствата в България потенциална възвръщаемост в размер на 4.4 млрд. евро годишно, ако тези средства бъдат инвестирани. Това става ясно от анализа „Индекс за изтичането на богатството в Европа“, изготвен от финтех компанията „Револют“ (Revolut).

Според данните, българите държат 56.4 млрд. евро в пасивни банкови спестявания. Инвестирането на тези пари в диверсифицирани капиталови пазари би могло да инжектира 4.4 млрд. евро годишен капитал за растеж в икономиката. Това потенциално би генерирало по 786 евро на домакинство за всеки 10 000 евро спестени средства.

Пропуснати ползи и ефектът на инфлацията

Анализът на Revolut подчертава, че инфлацията у нас намалява покупателната способност с 350 евро годишно за българско домакинство, което разполага с 10 000 евро под формата на спестявания.

В България се наблюдава и най-голямата инфлационна разлика в Европейския съюз. Средните едногодишни лихвени проценти по депозитите (1,20%) се сблъскват със средна инфлация от 3,50%. Това води до реална загуба от 230 евро годишно дори при заключени спестовни сметки, отбелязват от компанията.

Потребителски нагласи и бариери пред спестителите

Потребителско проучване, проведено сред 1001 български респонденти, разкрива интересни тенденции. Макар близо 23% от българските граждани да нямат никакви традиционни спестявания, няколко основни пречки възпират тези, които все пак успяват да заделят средства.

Оказва се, че трима от всеки десет анкетирани (30%) преценяват погрешно или надценяват своята възвръщаемост, коригирана спрямо инфлацията. Други 18% не са наясно с влиянието ѝ или просто не знаят. Малък дял от хората (5.5%) погрешно смятат, че темпът им на спестяване надвишава инфлацията, а 6,5% вярват, че те са напълно равни.

Близо три четвърти (73%) от спестителите никога не са сменяли своята банка в търсене на по-добра възвръщаемост. Основните причини за това са:

  • Предпочитание към една доверена банка (28%)
  • Възприятие, че разликата в лихвения процент е твърде малка (23%)
  • Липса на информация къде да търсят по-добри условия (15%)

Какво би насърчило българите да инвестират?

Над половината от българските респонденти (51%) използват множество финансови приложения. За 51% от тях тази фрагментация всъщност възпрепятства инвестирането. Причината е, че 33% нямат ясен преглед с какви средства разполагат за инвестиция, а 22% намират превеждането на пари между различните платформи за твърде голямо неудобство.

Възприятието за риск (27%) и липсата на знания (26%) са основните бариери пред инвестирането. Въпреки това, проучването очертава и ключови стимули, които биха могли да променят нагласите. 51% от анкетираните българи биха започнали да инвестират, ако им се предложи възможност за микроинвестиране (започване с малки суми). Други 35% искат прозрачна информация за риска, а 21% ценят наличието на обучителни материали в самото приложение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !