• Анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, разглежда ключовите проблеми пред пенсионната система в България.
  • Основен фокус е отслабената връзка между осигурителния принос и размера на пенсията, което стимулира укриването на доходи.
  • Предлагат се конкретни стъпки за реформа, базирани на успешни европейски практики, целящи по-голяма справедливост, прозрачност и финансова устойчивост.

През последните години критиките към българската пенсионна система са многобройни, но конкретните предложения за нейното усъвършенстване остават сравнително малко.

В свой анализ проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, разглежда в дълбочина структурните проблеми и предлага концептуален модел за реформа, базиран на доказани европейски практики.

Основният проблем: слабата връзка между вноски и пенсия

Държавната пенсионна система в България (първи стълб) функционира на разходопокривен, солидарен принцип – текущите осигурителни вноски се използват за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери.

Макар системата да изпълнява и социални функции, основният структурен проблем е недостатъчно силната зависимост между индивидуалния осигурителен принос и размера на получаваната пенсия.

Действащата формула, която определя пенсията, използва средния осигурителен доход за страната, индивидуален коефициент и осигурителен стаж.

На практика обаче средният осигурителен доход се превръща в доминиращ фактор, докато личният принос има незначително влияние. Това отслабва стимулите за деклариране на реални доходи.

Допълнително изкривяване създава и гарантираният минимален размер на пенсията, който въвежда елемент на социално подпомагане в рамките на осигурителната система. В резултат се насърчават:

  • Осигуряване върху минимални доходи
  • Укриване на осигурителен доход
  • Неформална заетост

Докато връзката между вноските и пенсията не бъде съществено засилена, стимулите за пълноценно участие в системата ще останат слаби, а финансовата ѝ устойчивост ще продължи да се влошава.

GettyImages

Демографският натиск и финансовата неустойчивост

Проблемът се задълбочава от неблагоприятната демографска структура в страната. Броят на работещите спрямо пенсионерите е значително по-нисък от средното за Европейския съюз.

В България на един пенсионер се падат приблизително 1.38 осигуряващи се лица, докато средното за ЕС е около 2.7 работещи. Това силно ограничава приходите от осигурителни вноски и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет.

Концептуален модел за реформа: 5 доказани европейски практики

Международният опит показва, че устойчивите пенсионни системи се изграждат върху принципи като прозрачност, финансова стабилност, актуарна справедливост и ясно разграничаване между осигурителна и социална функция.

Проф. Манов очертава пет ключови направления за реформа, вдъхновени от успешни модели в Европа.

1. Прозрачен механизъм за пенсионни права (Германия и Австрия)

В тези страни се използва точков модел. Всяка година осигурителният доход се съпоставя със средния за страната и се формират пенсионни точки.

При пенсиониране общият брой точки се умножава по стойността на една точка. Такъв модел би осигурил прозрачност, предвидимост и проследимост на правата.

2. Автоматични стабилизатори (Швеция)

Шведският модел на условно дефинирани вноски (NDC) отчита вноските по индивидуални виртуални сметки, които се индексират спрямо икономиката.

При пенсиониране сумата се превръща в пожизнена пенсия чрез коефициент, отчитащ очакваната продължителност на живота. Системата има и автоматичен балансиращ механизъм, който предотвратява дефицити и намалява нуждата от политически корекции.

3. По-силна осигурителна еквивалентност (Франция и Италия)

В тези държави размерът на пенсията се определя на базата на целия осигурителен период. Подобна промяна в България би стимулирала декларирането на реални доходи и би възстановила връзката между приноса и правата.

4. Разграничаване на осигурителна и социална функция (Дания)

Съществен проблем у нас е преплитането на двата принципа. В Дания социалната защита срещу бедност се финансира от общите данъци, а осигурителната пенсия се определя само от направения принос. Това повишава прозрачността и финансовата дисциплина.

5. Дигитализация и персонализирана информация (Швеция и Нидерландия)

Ежегодното предоставяне на персонализирана информация за натрупаните права и прогнозен размер на пенсията е успешен инструмент за повишаване на доверието.

Въвеждането на електронни пенсионни извлечения през системите на НОИ би повишило финансовата грамотност и би насърчило доброволното осигуряване.

Предложен модел за България

Според анализа на проф. Манов, най-подходящият подход за България е изграждането на комбиниран модел, който съчетава най-доброто от европейските практики. Основните му елементи включват:

  • Прозрачна точкова или NDC-базирана формула в първия стълб.
  • Ясно отделяне на социалния компонент от осигурителния.
  • Постепенно укрепване на втория капиталов стълб.
  • Въвеждане на автоматични демографски корекции.
  • Разширяване на електронните услуги и достъпа до информация за индивидуалните пенсионни права.

Предложеният модел не цели подмяна на съществуващата система, а нейното усъвършенстване.

Основната цел е да се постигне по-добър баланс между солидарността и осигурителната еквивалентност, като едновременно се повишат прозрачността, финансовата устойчивост и общественото доверие в пенсионната система, се посочва още в анализа.