Българският туризъм отдавна е в еврозоната, тъй като всички цени, които се договарят с контрагентите, с чуждестранните туроператори и клиенти, са базирани на еврото.
Това заяви Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, в рамките на форума "Еврото, българите и бизнеса", организиран от Darik Business Review. Тя обясни:
"Разказът за туризма има две интерпретации - едната е през икономическите и финансовите параметри, а другата е емоционална. Той е ключов сектор за икономиката и представлява един "локомотив", който навързва "вагони" на поддоставчици на стоки и услуги, като създава между 300 и 500 хиляди работни места в активния сезон. Туризмът представлява експортна индустрия на място".
По думите ѝ, туристическата индустрия е един от най-строго регулираните сектори и на практика почти няма контролираща институция, която да не е обвързана с този контрол. Отблизо се следи работата на хотелиери, туроператори, екскурзоводи и всички останали участници в процеса.
"От тази гледна точка, едва ли може да се очаква, че допълнителната юридическа рамка, свързана с приемането на еврото, ще създаде някакви проблеми за туристическия бизнес".
Как изглежда румънският пример?
"Техническите процедури по превалутирането със сигурност ще доведат до известна загуба на време и средства. Но ние трябва да отворим очите си и като общество да се замислим защо след приемането на страната в Европейския съюз през 2007 г. не сме в състояние да формулираме нито една голяма национална цел, за която да създадем положителна енергия. Говоренето за еврозоната и за Шенген в голяма степен е техническо и е лишено от политически ентусиазъм", коментира изпълнителният директор на Националния борд по туризъм.
Според нея, влизането в еврозоната и Шенген са средства за подобряване на живота на българските граждани, а не са самоцел. Тя даде пример с Румъния, която също все още не е член на валутния съюз, но през последните години успя бързо да се наложи като водеща туристическа дестинация.
"Допреди 10-12 години ние изобщо не възприемахме Румъния като конкурентна дестинация. Но тя формулира държавническа стратегия по отношение на туризма, която не е фокусирана върху цената на шезлонгите, цацата и бирата, а като мощен индустриален инструмент за развитие, за международна репутация и авторитет. Те поканиха шест водещи световни консултантски компании, които създадоха концепцията Carpathian Gardens, защото оцениха, че красотата и биоразнообразието са най-големият капитал на Румъния, а не студените морски плажове или ски курортите, които далеч не могат да се състезават с тези на Италия, Франция или Австрия".
Северната ни съседка инвестира активно в това да направи природните си красоти достъпни за хората, докато тук в България планинските райони остават до голяма степен откъснати от света.
"Природните дадености са нашето богатство и наследство, но трябва да бъдат достъпни, а не бутикова територия за елитни спортисти или опитни планинари".
Важно ли е за България като дестинация да бъде в еврозоната?
Според Полина Карастоянова, Хърватия е отчела нарастване на туристическото търсене с над 10% след влизането в еврозоната.
"Туристическата индустрия в България е един от малкото сектори, които имат потенциал за двукратно увеличение или дори повече. Има и други успешни индустрии у нас, но те вече са достигнали своя максимален потенциал от гледна точка на работна ръка, капацитет за производство, инфраструктура и т. н. В туризма съществуващата инфраструктура позволява ръст от настоящите около 10 млн. посетители до 17-18 млн."
Това обаче не може да стане без подкрепата от страна на държавата, която се изразява в политическа воля за приемане на еврото, за модернизиране на летищата, пътищата и т.н.
"Неспособността за управление на публичния ресурс и обществения интерес започва да се превръща в плашещо явление. Когато някой иска да направи нещо, мобилизира всичките си сили, за да го постигне. А у нас се получава обратният ефект - мобилизират се всички усилия как нещо да не стане".
Как изглежда националният туристически бранд на България?
"Туризмът се възприема през сетивата. Човек избира и запомня местата, които е посетил, заради техните гледки, аромати и вкусове. Тези възприятия имат нужда от своя емоционален маркетингов и рекламен разказ. Румъния успя да създаде този разказ", посочи Карастоянова.
"В България имаме 100-те национални туристически обекта, имаме 40 000 културни и природни забележителности, имаме огромни дадености, които са повод за национална гордост. Но нямаме държавна политика, която да съумее да идентифицира най-значимото и да го превърне в символ", заяви още изпълнителният директор на Националния борд по туризъм.
Тя даде пример с Акропола, за който целият свят знае, че е в Атина или с Колизеума в Рим. Тези държави са превърнали своето природно, културно и историческо наследство в туристическа атракция от световна величина.
"В България държавата, в лицето на Министерството на туризма, ще трябва с огромен финансов ресурс и с интелектуален капацитет да успее да формулира няколко значими за българската история и култура обекти, които да превърне в европейска и световна атракция".
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Хуан-Рамон Матас: Искаме да приземим летище София в бъдещето
19.09.2024Ива Ташева: Киберсигурността не е самоцел, а функция на бизнеса
19.09.2024Сателитите на Мъск пречат на учените да виждат вселената
19.09.2024Mr.Bricolage със специална акция Къщички на доброто
19.09.2024YouTube пуска нови AI инструменти за създаване на видео
19.09.2024Tupperware подаде молба за банкрут
19.09.2024Прочети още
За два месеца Земята ще има своя втора луна: Какво трябва да знаем?
darik.bgУнгарско издание твърди, че взривените пейджъри в Ливан идват от българска фирма
darik.bgЕд Шийрън изненада със серенада от лодка бегачка (ВИДЕО)
darik.bgАтлетико Мадрид удари РБ Лайпциг в края (ВИДЕО)
dsport.bgБарселона започна новия сезон в Шампионска лига, както завърши миналия – с червен картон и този път загуба от Монако (ВИДЕО)
dsport.bgАкушерка Руми и нейното шесто внуче Крум - честито!
9meseca.bgГрешки, които правим в градината в края на лятото
idei.bgКакви са предимствата на отделните видове матраци
idei.bgЗдравословни навици за по-дълъг живот
idei.bg