Всяка година необичайна група германци, която включва ветеринарен лекар, продавач на асансьори за стълби и специалист по Моцарт, се събират в неопределен бизнес хотел, за да обсъдят една от най-важните европейски отбранителни компании.

Това са „акционерите във Wegmann“ – тайните наследници, които притежават половината от KNDS, френско-германския производител на танковете Leopard и Leclerc.

Малко от няколкото десетки души са познати извън тесен кръг от съветници. Много от техните колеги и съседи нямат представа, че са съсобственици на компания, която е от основно значение за превъоръжаването на континента.

Тайните наследници зад танковия гигант

Но всички те са на път да забогатеят допълнително, докато се готвят да продадат акции на германската държава като част от листване, което би могло да оцени групата на до 20 милиарда евро и повдига неудобни въпроси за това кой може да спечели от нарастващите европейски военни разходи след войната на Русия срещу Украйна.

Себастиан Шефер, депутат от групата на Зелените, който специализира в разходите за отбрана, подкрепя идеята Берлин да придобие дял в KNDS.

Той обаче казва, че се чувства неудобно от това, че „германските семейства забогатяват по начин, който е по-скоро от 19-и, отколкото от 21-ви век“ - особено след като правителството поема стотици милиарди евро дълг, за да финансира нарастващия си военен бюджет.

Докато KNDS се готви да подаде заявление за първично публично предлагане още тази седмица с целева оценка от 15 - 20 милиарда евро, германското правителство се стреми да придобие 40% дял в компанията, като закупи голям дял от акциите на Wegmann.

Според предварителния план, Париж, който притежава другата половина от групата, също ще продаде част от своя дял, за да може с Берлин да имат равни дялове, докато останалите акции ще бъдат свободно търгувани.

Дискусиите са стигнали до финалната права. Френското и германското правителство постигнаха споразумение за управление и право на вето в понеделник – включително за назначения на ръководни длъжности и споделяне на технологии. Но семействата настояват Берлин да плати над пазарната цена, определена от първичното публично предлагане (IPO), което германското правителство твърди, че не може да обоснове пред парламента, според трима души, запознати с разговорите.

Милиардни дивиденти по време на военен бум

Лицата, които съставляват групата акцонери във Wegmann, вече са получили значителни плащания. През ноември те са разделили специален дивидент от 1 милиард евро с френското правителство, според наскоро публикувания годишен отчет на компанията, докато втори транш с неразкрит размер трябва да бъде изплатен преди първичното публично предлагане.

Годишният им дивидент скача до 65 милиона евро през 2024 г., почти двойно спрямо нивото през 2021 г. преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

От KNDS заявиха, че изплащането на 1 милиард евро е неразделна част от подготовката им за листване, за да „коригират баланса си“.

Саша Хагани, съветник на семействата, заяви пред FT, че „няма логика да се оставят много пари от минали печалби в компанията“, когато се Им подготовка за свободно търгуване на акции.

В края на 2025 г. компанията все още разполагаше с парични средства и еквиваленти в размер на 2.3 милиарда евро и нетна печалба от почти 1 милиард евро. Приходите ѝ се увеличиха рязко през последните години, достигайки 4.4 милиарда евро миналата година - в сравнение с 2.7 милиарда евро през 2021 г.

Според критиците, дивидентите са в противоречие с изискванията, отправени към европейската оръжейна индустрия, която е подложена на натиск от правителствата да разшири производството.

Шефер казва, че производителите на оръжие постоянно искат от длъжностни лица и законодатели авансови плащания за финансиране на нови съоръжения. Да се ​​​​изтеглят толкова много пари от KNDS на този фон, каза той, „не е правилно“.

KNDS заявява пред FT, че планира да инвестира 1.5 милиарда евро в индустриални капиталови разходи през следващите две години.

Защо собствениците искат да продават

Няколко души, участвали в листването, заявяват пред FT, че семействата искат да осребрят дяловете си, за да се възползват от високите оценки в отбранителния сектор, но Хагани твърди, че те не са били водени от финансови мотиви, а от нуждите на KNDS.

„Отстрни парите може да изглеждат като основен двигател, но това не е мотивацията“, казва той. „Мотивацията е: способни ли сме ние, като частни акционери, да се справим с всички предизвикателства, пред които ще се изправи тази компания през следващото десетилетие? И честно казано, ясният отговор е „не“. Компанията се нуждае от нова капиталова структура.“

Акционерите във Wegmann притежават своя дял чрез Wegmann Holding, чиито корени датират от 1882 г., когато компанията е била производител на железопътни вагони в централногерманския град Касел.

Известна тогава като Wegmann & Co, компанията е частично поета през 1912 г. от индустриалеца Аугуст Боде, чиито потомци остават една от най-големите семейни групи сред акционерите на KNDS.

Сянката на нацисткото минало

Wegmann се занимава с танкове по време на Първата световна война и става част от нацистката военна машина през Втората, използвайки принудителен труд за производство на танкове и оръдейни кули.

Боде, който се присъединява към нацистката партия през 1937 г., по-късно е посочен от Адолф Хитлер като един от 400-те „лидери на военната икономика“. Wegmann Holding, на чийто уебсайт тази част от историята не се споменава, са отказали коментар.

След войната компанията се връща към железопътните вагони, както и към трамваите. Но след като Западна Германия започва да се превъоръжава през 1955 г., Wegmann заема централно място в разработването на танка Leopard 1, предшественик на Leopard 2, който сега се използва от 18 европейски държави.

Фамилията Боде и контролът над компанията

В продължение на десетилетия централната фигура в компанията е внукът на Боде, Манфред, който е ръководил сделки, включително сливането през 1999 г. на танковото подразделение на Wegmann с отбранителното подразделение на германския конгломерат Krauss-Maffei и обединението през 2015 г. с френската държавна отбранителна група Nexter, което създава това, което сега е KNDS.

Ветеран от индустрията описва сливането с Nexter като „отчаян ход“ за спасяване на бизнеса – и за предпазване от конкурентния производител на танкове Rheinmetall, който отдавна е имал апетити към компанията.

Най-малко 12 потомци на Аугуст Боде държат повече от една трета от акциите на Wegmann Holding.

Най-известният е Феликс Боде, единственият акционер във Wegmann с място в борда на директорите на KNDS и шеф на подразделението за автомобилни части на Wegmann Holding. Брат му Щефан ръководи друго звено, което произвежда компоненти за танкови куполи. Трето подразделение управлява дела в KNDS.

„В семействата винаги има лидер, независимо дали са 10, 15, 20 членове“, казва човек, запознат с вътрешната динамика на KNDS след френското сливане. „Преди беше Манфред Боде, а сега е синът му Феликс Боде.“

Той обаче допълва, че Феликс, както и много от другите семейни акционери, вече „не е заинтересован да задържи компанията“.

Братята държат 12% от ограничения капитал на Wegmann, с което се нареждат на опашката да поделят 1.2 милиарда евро, ако KNDS постигне оценка от 20 милиарда евро.

Друга голяма група акционери е семейство фон Браунберен, интелектуална фамилия, сред чиито членове са музиколог по Моцарт и учен по езици и текстове.

Те са потомци на братята Теодор и Юлиус Шпрингман, които закупуват дялове във Wegmann & Co и компания-предшественик в края на 19-ти и началото на 20-ти век, според Андреас Борнефелд, изследовател на най-богатите семейства в Германия.

През последните няколко години обаче тримата възрастни братя и сестри Браунберенс, които продължиха да държат акции на KNDS, ги прехвърлиха на холдингова компания, свързана с неясна благотворителна фондация в град Хайделберг.

Проектите, изброени на уебсайта на фондация „Теодор Шпрингман“, включват библиография на исторически немски алманаси и платформа за публикуване на статии за науката за килимите и плоските тъкани.

Към 2023 г., когато компанията публикува последния си списък с акционери, фондацията беше крайният собственик на най-голямото единично акционерно участие във Wegmann Holding, с 24% дял, който би ѝ донесъл 2.4 милиарда евро, ако KNDS постигне горната граница на целевия си диапазон. Фондацията не е отговорила на запитването за коментар, а служител е затворил телефона при обаждането на FT.

Четвъртият брат, 85-годишният художник Буркхарт фон Браунберенс, напусна компанията, след като публично разкритикува планирана продажба на танкове на Саудитска Арабия преди повече от десетилетие. Въпреки че първоначално му беше забранено да напусне, той получи около 4 милиона евро за дела си след арбитраж и използва приходите, за да създаде фондация в подкрепа на мигрантите. „Вече съм нормален гражданин“, заявява той пред FT.

Необичайната група собственици

Сред другите акционери са потомци на германския индустриалец Едуард Сете, както и децата на бивш ръководител на компания.

От Wegmann са помолили FT да не идентифицира акционери, чиито имена не са били публично достояние, позовавайки се на опасения за сигурността във време, когато Русия е насочила вниманието си към фигури в европейската отбранителна индустрия.

Дори без имената им, биографиите им ги превръщат в необичйна група. Сред тях са адвокат по транспортно право, данъчен съветник, психоаналитик, собственик на магазин, продаващ помощни средства за мобилност, ветеринарен лекар, озеленител, базиран в САЩ, и поне шест деца.

Хагани каза, че собствениците на Wegmann са били внимателни и отговорни стопани повече от век, разработвайки и защитавайки военни технологии за Германия, дори когато почти не е имало държавни договори.

„Осигуряването на стабилност и дългосрочно бъдеще са отличителни белези на германските семейни предприятия“, каза той. „Това също така отличава акционерите на Wegmann.“

Опасения, че държавата ще плати твърде скъпо

Но очакваната продажба на германската държава поражд неспокойство у някои наблюдатели.

Мориц Шуларик, ръководител на Института за световна икономика в Кил, е загрижен, че Берлин ще надплати.

„Странно е, че първо обявяват всички тези договори с производителите на танкове и след това решават да купят дял, след като са надули цената на акциите“, казва той. „Това е обратното на схемата ‚напомпай и продай‘: напомпай и купи.“

Шефер казва, че макар да не обвинява семейните акционери като отделни лица, че ще спечелят пари от планираната продажба, „трябва да разгледаме структурния проблем – а именно как се наследява богатството“.

В продължение на години това наследство се управляваше без много шум. Според хора, запознати със заседанията на годишното събрание на акционерите, участниците сядат във формата на буквата U, задават въпроси за бизнеса и си почиват за обяд на шведска маса, като спорните въпроси се уреждат скришом.

Краят на една семейна епоха

Няколко души, запознати с компанията, казват, че управлението на техните интереси е било трудно понякога, но Хагани твърди, че сега са „обединени“ относно решението за продажба.

За Ерик Брюн, дългогодишен служител и синдикален представител в KNDS във Франция, продажбата бележи кулминацията на постепенното разхлабване на връзките между акционерите на Wegmann и бизнеса, който са наследили.

„Както е типично в семействата, има такива, които се възприемат като наследници на семейната история – и след това поколение, което вече не се възприема по този начин.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !