Екстремните метеорологични условия, причинени от изменението на климата, покачват цените на основните хранителни продукти в световен мащаб и крият по-широки рискове за обществото, според ново проучване.

Цените на широк набор от стоки - от картофи във Великобритания до кафе в Бразилия, отбелязват драстични скокове през последните години поради метеорологичните условия, които бяха „толкова екстремни, че надминаха всички исторически прецеденти преди 2020 г.“, според проучването, ръководено от Максимилиан Коц от Суперкомпютърния център в Барселона.

Предишни проучвания са изследвали как високите температури са повлияли на цената на хранителните продукти в дългосрочен план, като са оказали въздействие на добивите и са засегнали веригите за доставки.

Новото изследване, публикувано тази седмица, разглежда 16 примера в 18 страни по света, където цените са скочили рязко в краткосрочен план в резултат на екстремни горещини, суша или обилни валежи между 2022 и 2024 г.

Цените на зелето в Южна Корея са били със 70% по-високи миналия септември, отколкото през септември 2023 г., след горещата вълна през август.

Цената на зехтина в Европа се покачи с 50% през януари 2024 г. спрямо година по-рано след продължителна суша в Италия и Испания през 2022 и 2023 г.

Една от най-тежките суши, с които Мексико се сблъска през последното десетилетие, също доведе до рязко покачване на цените на плодовете и зеленчуците през този месец.

Цените на ориза в Япония скачат с 48% през септември 2024 г. - след гореща вълна, която беше най-сериозната от началото на регионалните наблюдения през 1946 г., с изключение на също толкова горещото лято на 2023 г.

Гана и Кот д'Ивоар допринасят с почти 60% от световното производство на какао. Гореща вълна там в началото на 2024 г., която, според учените, е била с 4 градуса по Целзий по-интензивна поради изменението на климата, е довела до ръст на световните цени на какаото с цели 280% през април същата година.

Здравословната храна обикновено струва повече от по-малко здравословните алтернативи, така че скокът в цените на храните често може да накара домакинствата с ниски доходи да намалят потреблението си на питателни храни, като плодове и зеленчуци, се казва в новото проучване.

То подчертава произтичащите от това обществени рискове, като повлияните от времето цени потенциално допринасят за здравословни усложнения, като недохранване, диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

Изследователите отбелязват, че екстремните метеорологични условия могат да влошат общата инфлация, като повишат цените на храните, което може да доведе до политически вълнения и социални катаклизми.

„Докато не постигнем нулеви нетни емисии, екстремните метеорологични условия само ще се влошават, а това вече уврежда реколтата и повишава цените на храните по целия свят“, казва Коц, който работи и за Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия.

„Хората забелязват това, като покачващите се цени на храните са на второ място в списъка с климатични въздействия, които отчитат в живота си, след самите екстремни горещини.“

Констатациите допълват увеличаващата се литература за това как изменението на климата влияе на селското стопанство по света, казва Тим Бентън, професор по популационна екология в Университета на Лийдс в Англия, който не част от изследването.

„Недостигът на предлагане неизбежно се отразява на пазарите, като покачва цените за хората, които купуват храната. За съжаление, това въздействие върху цените на храните се изостря от един по-напрегнат и по-оспорван свят, където световната търговия вече е подложена на натиск от конфликти или търговски спорове“, заяви той пред CNN.

„В бъдеще ще сме изправени все повече пред свят, в който нестабилността е норма, водеща до постоянна криза с „разходите за живот“. Колкото по-дълго не успяваме да се справим с изменението на климата с необходимата спешност, толкова повече тези неща ще засягат всички ни“.

Проучването беше публикувано преди конференцията на върха на ООН за хранителните системи в Адис Абеба, Етиопия, в неделя, където световните лидери ще се съберат, за да обсъдят заплахите за световната хранителна система.