Мебелната промишленост осигурява малко над 3% от БВП на Българя, като близо 80% от произведеното в страната е предназначено за износ основно към Западна Европа. През последните 10 години производството се модернизира и роботизира, като в сектора у нас вече има фирми с 90% дигитализация на производството. Някои от фирмите са утроили големината на производството, като във фабриките им работят предимно роботи и човешка сила от около 15 души. 

dbr.bg-image

Какви ще бъдат мебелите на бъдещето?

През последните години в сектора на производството на мебели се наблюдава промяна, както в начина на изработка, така и в избора на суровини. Основната цел е да се използват възможно най-много възобновяеми материали. Това е една от тенденциите, които се налага трайно за бъдещето. 

Бяхме свикнали да използваме мебели, които купуваме, свършва техния жизнен цикъл и особено в България, те заминаваха до кофите. Там минаваха едни съоражения - една конска сила, събираха ги и ги изгаряха. Това е най-лошият сценарий, който може да се случи с мебелите.

Това каза проф. д-р Васил Живков е председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) по време на форума Investing in our Future, организиран от Darik Business Review. Той допълни, че мебелите могат да имат втори живот, защото всеки от вложените материали, може да бъде върнат в производството. 

Няма нищо лошо старите ни канапета, дивани и фотьойли да бъдат претапицирани, да бъдат сменени определени части и да бъдат използвани отново. Няма нищо лошо в това масата ни да бъде пребоядисана, лакирана и да бъде използвана отново.

Експертът каза, че идва краят на ерата на мебелите еднодневки - онези, които бяха на много ниска цена, които знаем, че ще използваме 2-3 години и след това ще излзязат от употреба. Новият акцент е върху търсенето на качествени и трайни мебели. Сред тях са и тези от дървесина, която не само събира въглеродния диоксид, но и го задържа. 

Докато не изгорим дървените мебели, ние няма да върнем въглеродния диоксид в атмосферата. Това си е едно депо, един склад на тези толкова напоследък спрягани проблеми със замърсяването на природата. 

dbr.bg-image

Примери за кръгова икономика в мебелната индустрия

Живков каза, че в България има много компании, които се грижат за кръговата икономика. Сред тях добър пример е "Кроношпан България", които имат специален склад във Велико Търново, където пристига дървен материал, събиран от общините и другите компании. Всичко това се преработва и се връща на пазара в плоскости от дървесни частици. 

Той даде за пример и "ТЕД България", където рециклират всички отпадъци от тяхното производство като донапрен, вата и платове. Компанията използва и лична ВЕИ система, която генерира ток за тяхното производство. 

Продуктов паспорт

Живков каза, че продуктовият паспорт, който всяка мебел ще има според новите изисквания на ЕС, ще даде нова възможност за показване на качество и използване на възобновяеми материали на българските производители. 

Когато потребителят получава информация за материалите, от които е произведен продуктът, който иска да си купи, там ще има информация, че има например 80% рециклирана дървесина. Това ще направи фирмите по-конкурентни и на европейския и на българския пазар. 

По думи на експерта регулациите се приемат добре на световно ниво и възможност за осигуряване на ред на пазара и по-добра конкурентност с чуждите пазари, извън ЕС като Китай. Той допълни, че ако се въведат регулации, защитаващи европейския произовдител, те биха помогнали на бизнеса. 

През последните години толкова обяснявах, че това да се сече в гората, не е мръсна работа и не е нещо, което унищожава природата. Това е полезно за гората, и за бизнеса. Дървесината е възобновяем ресурс. Ние отсичайки едно дърво по правилния начин, даваме възможност на друго да расте и да поглъща въглероден диоксид. Устойчово развитие означава и поддържане на гората. 

По думи на Живков все още секторът очаква да получи детайлна информация какво се очаква от него по отношение на мебелния паспорт. 

Investing in our future се осъществи с подкрепата на Филип Морис България, Летище София, EY Bulgaria, БКДМП, AstraZeneca, ОББ, ВВТ Инженеринг ЕООД и Асоциация за развитие на човешките ресурси. Медийни партньори на събитието са darik.bg и dir.bg.