За пътуващите с велосипед до работа и за онези, които започват деня с бърза разходка, ползите от ранната физическа дейност са добре известни.

Сега учени смятат, че физическата дейност е не просто хубава идея за подобряване на деня, но тя може да бъде свързвана с леко подобрение на паметта на следващия ден.

Проучване на University College London показва, че 30 минути умерена до енергична физическа дейност и най-малко 6 часа сън през нощта биха могли да допринесат за подобряване на когнитивното представяне на следващия ден.

“Основният извод е, че физическата дейност е добра за вашия мозък, а добрият сън подпомага това,” казва доктор Микаела Блумбърг, първи автор на проучването.

Учените отбелязват, че физическата дейност преди е свързвана с подобрение на когнитивната функция в краткосрочен план и с намаляване на риска от деменция.

Блумбърг обаче казва, че много проучвания, които се фокусират върху краткосрочния ефект, са базирани на лабораторни резултати и основно са проследявали отговорите по времева скала от минути до часове.

Тези проучвания предполагат, че ползите може да се свеждат до увеличено кръвообращение до мозъка и стимулация на химикали, известни като невротрансмитери.

Сега учените казват, че са разгледали краткосрочния ефект от физическите упражнения в реалния живот, като откриват не само ползи за мозъка, но и разкриват, че те траят по-дълго от очакваното.

Блумбърг и нейните колеги са помолили 76 души, които нямат когнитивни затруднения или деменция, да носят акселерометър в продължение на осем дни, за да проследят техния сън и физическа активност, докато продължават да водят нормалния си начин на живот.

Всеки ден участниците също така са получавали лесни когнитивни тестове онлайн, за да се изследва тяхното внимание, памет, скорост на обработка на информацията и други способности.

Резултатите на екипа разкриват, че всяко увеличение с 30 минути на умерената до интензивна физическа активност в предходния ден отговаря на 2-5% увеличение на резултатите на епизодичната и работната памет на следващия ден.

Блумбърг отбелязва, че е трудно да се каже дали това отговаря на осезаема разлика при участниците, но казва, че следващата стъпка е да се направи същото с хора с когнитивни увреждания.

“Идеята е, че при хората, които имат леки когнитивни увреждания, много леко подобрение на когнитивното представяне на ежедневна база би могло да направи голяма разлика”.

Екипът също така установява, че всяко 30-минутно увеличение на заседналостта се свърза с малък спад при работната памет на следващия ден.

Блумбърг казва, че онези, които са спали най-малко по 6 часа в предходната нощ, отчитат по-високи резултати по отношение на епизодичната памет, вниманието и скоростта на физическата реакция на следващия ден, след като се вземат предвид нивата на физическа активност, в сравнение с онези, които са спали по-малко.

Въпреки всичко, проучването има и своите ограничения, в това число, че участниците са били високообразовани, в отлично здраве и с високо ежедневно ниво на физическа активност.

Блумбърг допълва, че не е ясно точно какво определя въздействието на физическата активност върху паметта на следващия ден, като се смята, че ползите от невротрансмитерите продължават само няколко часа.

Тя също така отбелязва, че зад дългосрочните ползи за мозъка от физическата активност могат да стоят различни механизми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !