Актът за изкуствения интелект (AI Act) е законодателен инструмент на ЕС, който цели системите с AI да се разработват и използват отговорно. Той налага задължения на доставчиците и внедрителите на технологии с AI, регулира пускането им на единния пазар и се фокусира върху управлението на рискове като предубеденост, дискриминация и липса на отчетност. 

Докато държавите членки на ЕС започват да изпълняват своите задължения по Актът за изкуствения интелект (AI Act), се разкриват значителни различия в законодателните подходи, сроковете и институционалните структури.

Нова проучване на Deloitte показва, че назначаването на органите за защита на основните права трябваше да стане до 2 ноември 2024 г., като повечето държави членки го извършват след крайния срок.

Назначаването на други национални компетентни органи (NCA), като тези за пазарен надзор (MSA) и уведомяване, както и на единни контактни точки, трябваше да се извърши до 2 август 2025 г.. Към декември 2025 г. това е направено от по-малко от половината държави членки.

Различия в прилагането в ЕС според Deloitte

От тях пет държави са приели цялостно законодателство, а няколко други са назначили органите чрез измени в съществуващите закони. Повечето държави членки остават в различни етапи на законодателния процес или в ранно планиране.

Докладът изразява притеснение, че различното ниво на приетост от членките на ЕС създава сложен пейзаж от институционални структури, срокове и, възможно, отразява регулаторните приоритети на отделните държави. Независимо от потенциалните промени в техните компетенции вследствие на предложението за Digital Omnibus, компаниите, опериращи в ЕС, могат да се сблъскат с период на регулаторна асиметрия между 2026 и 2027 г.

Анализът на държавите членки на ЕС разкрива три различни етапа на прилагане по отношение на назначаването на компетентни органи и определянето на други законодателни елементи: развито приложение (Advanced implementation), законодателен процес или алтернативен подход (Legislative process or alternative approach), етап на ранно планиране (Early planning). 

Страните, които са в най-напреднала фаза (Advanced) са разработили ново законодателство (в сила или прието) и са назначили компетентни органи (NCA). Това са: 

  • Дания: Законът влиза в сила на 2 август 2025 г.
  • Унгария: Законът влиза в сила на 2 декември 2025 г.
  • Италия: Законът влиза в сила на 10 октомври 2025 г.
  • Малта: Законът приет на 10 октомври 2025 г.
  • Словения: Законът влиза в сила на 21 ноември 2025 г.

България е във втората група страни (legislative process or alternative approach), тоест е в процес на законодателство или алтернативен подход, но все още няма назначени компетентни органи. Според доклада на Deloitte до момента страната ни е на ниво: Проектозакон в Народното събрание.

Предизвикателства при прилагането на AI Act в ЕС

Интегрирането на управлението на изкуствения интелект (AI) с вече съществуващите регулаторни рамки е сложно и изисква специализиран опит, според анализа. Много национални органи липсват персонал с комбинирани технически и правни компетенции, което може да създаде затруднения при изграждането на ефективни механизми за надзор.

Широкото въздействие на регулирането на AI налага обширни процедури за консултации с различни заинтересовани страни, което удължава законодателния процес. Институционалната конкуренция на национално ниво и бавният напредък на ЕС в подготовката на хармонизирани стандарти и общи спецификации също могат да допринесат за забавяния.

Различните скорости на прилагане създават регулаторна асиметрия и временна фрагментация на пазара. Компаниите, опериращи в няколко държави членки, могат да се сблъскат с различни изисквания за съответствие и различни механизми за прилагане по време на този преходен период.

Координацията между различни правителствени департаменти и регулаторни органи може да създаде институционално напрежение. Държавите с разпределени модели трябва да имат ефективни механизми, за да гарантират последователното прилагане на AI Act.

Регулаторната несигурност е сред основните пречки пред организациите да разработват и внедряват инструменти и приложения за генеративен ИИ. Продължителен период на несигурност може да има негативен ефект върху инвестициите в AI.

В някои области AI Act ще действа заедно със съществуващи регулации, като GDPR, Регламент за медицински изделия и секторни правила. Това може да доведе до припокриване или дори конфликт на изисквания, ако националното прилагане не е добре координирано.

За компании, опериращи на територията на ЕС, е от съществено значение да разбират различните национални компетентни органи, техните юрисдикции и различните подходи към прилагането, за да осигурят ефективно и икономически изгодно съответствие.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !