Правителствата на страни от Източна Европа засилват емитирането на дълг до рекордно високи нива, за да финансират увеличаващите се бюджетни дефицити, точно когато турбуленцията на развиващите се пазари прави търсенето не толкова надеждно.

Предлагането на облигации на местно и международно ниво се е увеличило през тази година, като продажбите на международните пазари достигат рекордните 36 млрд. долара за най-активите емитенти в региона, предвождани от Полша и Румъния.

Последната страна, която прибягна до международните пазари, беше Сърбия с дебюта на емисия на стойност 1.5 млрд. долара.

Полша ще трябва да увеличи още повече продажбата на дълг по-късно през годината и вероятно ще се конкурира със Саудитска Арабия за най-голямо количество емитирани еврооблигации на развиващите се пазари през 2024 г., казват икономисти от ING Bank NV.

Чехия изпъква като една от малкото източноевропейски държави, които не са подложени на натиск от фискална гледна точка, посочват анализаторите Франтишек Таборски и Джеймс Уилсън в доклада. Повечето останали държави не изпълняват бюджетните си планове.

Aнализаторите на ING коментират тенденциите в региона: 

“Въпреки че ситуацията остава управляема, търсенето намалява, а данните предполагат отлив на чуждестранни инвеститори.”

В допълнение към местните икономически проблеми, органите за управление на дълга трябва да се борят с променящия се икономически пейзаж, който в момента сочи към забавяне или ограничаване на понижението на лихвите от страна на водещи централни банки през тази година, което намалява привлекателността на по-рисковите активи.

Лихвите нараснаха за емитентите в целия регион, като доходността по 10-годишните облигации в местна валута нараства с до 100 базисни пункта, в сравнение с достигнатите по-рано през годината дъна в Унгария.

Европейската централна банка (ЕЦБ) вчера обяви дългоочакваното понижение на лихвите, но официални лица предупредиха да не се бърза с по-нататъшното облекчаване на паричната политика.

Още по-голяма несигурност идва от САЩ, където упоритата инфлация принуди инвеститорите да ограничат очакванията си относно понижението на лихвите, което пък ограничи притока на средства към развиващите се икономики.

“Търсенето не е голямо, защото позицията на Фед не позволява насочването на допълнителни средства към дълг на развиващите се пазари,” казва Виктор Сабо, фонд мениджър за Източна Европа в Abrdn Plc.

Полша, която е най-голямата страна и най-големият емитент на дълг в региона, може да отчете 5.4% фискален дефицит през тази година, което би представлявало увеличение, в сравнение с 2023 г., когато той е бил 5.1%.

Увеличаващите се инвестиции в отбрана и социалните разходи забавят консолидацията на бюджета в страната, посочиха от ЕК в пролетната си прогноза, публикувана през миналия месец.

Финансовото министерство на Полша успя да пласира дълг през първите два месеца на 2024 г., но страната все още е на път да отчете рекордни дългови нужди през тази година, според ING.

“Свидетели сме на осигуряване на значителен напредък по отношение на средства от ЕС, но самият график на паричните потоци е все още несигурен, което вече е включено в настоящия бюджет,” казват Таборски и Уилсън.

Бюджетният дефицит на Унгария нарасна до 7.2 млрд. долара през първите четири месеца на годината, тъй като буксуващото икономическо възстановяване не генерира толкова приходи, колкото държавата очакваше. Миналия месец министърът на икономиката Мартон Наги обеща да ограничи дефицита, но без да прибягва до строги икономии.

Румънското правителство също изпитва затруднения с ограничаването на разходите, като в същото време е подложено на натиск от синдикатите за вдигане на заплатите на държавните служители преди изборите за парламент и президент в страната по-късно през годината.

За сравнение, десноцентристката администрация на Чехия се стреми да върне страната към фискалния консерватизъм въпреки обществените протести срещу ограничаването на публичните разходи и увеличението на данъците.

“Чехия е единствената страна, която осъществи правилна фискална корекция, намалявайки с 1 процентен пункт дефицита в първите четири месеца на годината,” казва Сабо от Abrdn.

“Фискалната ситуация е неблагоприятна в Полша, Унгария и Румъния, но смятам, че Унгария ще обяви допълнителни мерки след изборите за Европейски парламент.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !