Цените на ключови индустриални и благородни метали като мед, алуминий, сребро и злато достигнаха безпрецедентни върхове през 2025 г. и продължават да се търгуват на рекордно високи нива в началото на 2026 г. За това предупредиха от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), изразявайки притеснения за бъдещето на българската индустрия.

Този ценови шок създава огромен натиск върху родните производители на кабели, трансформатори, електроапаратура и оборудване за възобновяеми енергийни източници, които разчитат на тези суровини.

Рекорден скок на цените на суровините

Според официалните данни на London Metal Exchange (LME) и London Bullion Market Association (LBMA), котировките на основните метали са достигнали исторически стойности. Медта се търгува над 13 800 долара за тон, а алуминият надхвърля 3300 долара за тон. При благородните метали ситуацията е сходна – златото се продава за над 5500 долара за тройунция, а среброто доближава 120 долара за тройунция.

За сравнение, средната цена на златото за периода 2015-2025 г. е била 3431.5 щатски долара за тройунция, което илюстрира мащаба на настоящото поскъпване.

Причини за безпрецедентното поскъпване

От БАСЕЛ посочват няколко основни фактора, които допринасят за екстремния ръст в цените. Сред тях са нарастващото търсене в световен мащаб, обусловено от прехода към електрификация, развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и бума на електромобили.

Други съществени причини са недостатъчните инвестиции в добива и преработката на метали през последното десетилетие, както и продължаващите проблеми с нарушените вериги на доставки. Не на последно място, държавните субсидии за производители в страни извън Европейския съюз, като Китай и Турция, допълнително изкривяват пазара.

Какви са рисковете за българската икономика?

Високите цени на суровините директно водят до повишаване на себестойността на продукцията на българските предприятия. Това намалява тяхната конкурентоспособност и води до загуба на пазарни позиции, особено в рамките на ЕС. Според асоциацията съществува реален риск от свиване на българското производство, което би имало тежки последици за икономиката.

„Когато производители извън ЕС работят със субсидирани суровини и енергия, а българските предприятия поемат пълния пазарен и регулаторен натиск, резултатът е загуба на конкурентоспособност. Това е риск за производството, заетостта и износа в България“, коментира ситуацията д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на БАСЕЛ.

За девета поредна година (с изключение на 2022 г.) през 2024 г. именно електроиндустрията е била с най-голям принос в износа на България, генерирайки около 4 млрд. евро. В сектора оперират 1300 компании, които осигуряват работа на над 57 000 служители.

Предложения за защита на производството

В отговор на очертаващата се криза, от БАСЕЛ настояват за предприемането на конкретни мерки за защита на българската индустрия. Техните предложения са фокусирани в три основни направления:
Индексация на цените на металите в дългосрочните договори и при изпълнението на обществени поръчки в България.
Защита на индустрията от нелоялна конкуренция от страна на производители от трети страни, които се ползват с държавни субсидии.
Разработване на държавна политика за запазване на производствения капацитет и работните места в страната.

Българската асоциация на електротехниката и електрониката обединява 115 български и международни компании с общ годишен оборот от над 1 милиард евро, които развиват производствена, инженерингова, търговска и развойна дейност в сектора.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !