Климатичната криза е довела до допълнителни 6 седмици с опасно горещи дни за средностатистическия човек през 2024 г., засилвайки фаталното въздействие на горещите вълни по света.

Ефектите от причиненото от хората глобално затопляне са били далеч по-сериозни за някои хора, сочи анализ на World Weather Attribution (WWA) и Climate Central.

Жителите на Карибския басейн и тихоокеанските островни държави са били най-тежко засегнати. Много от тях са били подложени на около 150 дни повече с опасни горещини, отколкото без глобалното затопляне, което представлява почти половин година.

Климатичната криза е в основата на десетки ‘невъзможни’ горещи вълни, сочат проучвания. Близо половината от страните по света са били подложени поне на два месеца с високорискови температури.

Дори и на най-малко засегнатите места, като Обединеното кралство и Австралия, въглеродното замърсяване от изгарянето на изкопаеми горива е довело до три допълнителни седмици на повишени температури.

Влошаването на горещите вълни е най-смъртоносната последица от извънредната климатична криза. Спирането на горенето на въглища, петрол и природен газ е от съществено значение за спиране на допълнителното влошаване на ефектите от това, казват учени.

2024 г. се очаква да бъде най-горещата година, откакто се води подобна статистика, а въглеродните емисии ще бъдат на рекордно високи нива.

Учените призовават смъртните случаи от горещите вълни да се обявяват в реално време, като настоящите данни са “много подценени” заради липсата на мониторинг. Възможно е в последните десетилетия да са загинали милиони, вследствие на причиненото от хората глобално затопляне, които обаче да не се отчетени.

“Ефектите от глобалното затопляне от изкопаемите горива никога не са били по-ясни, отколкото през 2024 г., и доведоха до жестоки страдания,” казва доктор Фридерике Ото от Imperial College London, която е и ръководител на WWA.

“Наводненията в Испания, ураганите в САЩ, сушата в Амазония и наводненията в Африка са само някои от примерите. Знаем точно какво трябва да направим, за да спрем влошаването на нещата – да спрем изгарянето на изкопаеми горива.”

“Почти навсякъде по света дневните температури, които са достатъчно високи, за да заплашват човешкото здраве, станаха по-често срещани заради климатичните промени”, казва Джоузеф Гигер, изследовател в Climate Central.

The Guardian информира през ноември, че климатичната криза е довела до десетки невъзможни преди това горещи вълни и е направила стотици други екстремни метеорологични събития по-сериозни или по-вероятни.

Новият анализ установява местните “опасно горещи дни”, като изчислява праговата температура за най-горещите 10% от дните в периода 1991-2020 г. Тези дни се свързват с увеличен риск за здравето.

Учените след това са сравнили броя на дните, надхвърлящи този праг през 2024 г., с тези при сценарий, в който няма глобално затопляне, за да изчислят колко допълнителни горещи дни са били причинени от климатичната криза.

Те са установили, че средностатистическият човек е изложен на допълнителни 41 дни с опасни горещини, подчертавайки как климатичната криза излага милиони хора допълнително на опасни температури за по-дълги периоди от годината.

В Индонезия, чието население наброява 280 милиона души, е имало 122 допълнителни дни с опасни горещини, както и в Сингапур, и в много държави в Централна Америка.

В Близкия изток жителите на Саудитска Арабия са преживели 70 допълните дни с опасни горещини в година, в която най-малко 1 300 души загинаха по време на религиозното поклонение хадж заради екстремните горещини.

Допълнителните опасно горещи дни в Бразилия и Бангладеш са били около 50, докато в Испания, Норвегия и на Балканите е имало допълнителен месец с опасно високи температури.

На 21 юли - един от най-горещите дни в годината, пет милиарда души, или близо две трети от глобалното население, са преживели повишени температури, които са станали поне два пъти по-вероятни от глобалното затопляне.

Ураганите също бяха подсилени от климатичната криза през 2024 г. Според Кристина Дал, вицепрезидент на Climate Central:

“Нашите анализи показаха, че всеки ураган в Атлантическия океан е бил подсилен от климатичните промени и че ураганите Берил и Милтън, която бяха бури от пета категория, нямаше да достигнат това ниво без климатичните промени.” 

Анализ на WWA показва, че изключителната поредица от шест тайфуна за 30 дни във Филипините, които засегнаха 13 милиона души, е била подпомогната от глобалното затопляне.

“Поредната опустошителна година на екстремни метеорологични условия показа, че не сме добре подготвени за живота при настоящото ниво на глобално затопляне. Съществено важно е през 2025 г. всяка страна да ускори усилията за приспособяване към климатичните промени и да се осигурят средства от богатите за бедните държави за това да станат по-устойчиви,” казва Джули Ариги, програмен директор в Климатичния център на Червения кръст.

Мерките би трябвало да включват ранни системи за предупреждение, които спасяват живот и отчитането на причинените от горещините смъртни случаи, казва изследователите. Според Ото:

“В повечето държави няма никакво отчитане на смъртните случаи във връзка с горещите вълни, което означава, че техният брой винаги е силно подценен. Ако не можем да комуникираме убедително, че всъщност много хора умират, е много по-трудно да повишим осведомеността, че горещите вълни са най-смъртоносните екстремни метеорологични събития и че това са събитията, при които климатичните промени са фактор, който наистина променя играта.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !