Високите температури в Европа убиха десетки хиляди хора в последните години. С увеличаването на смъртните случаи обаче, изследователите установяват, че непропорционално голяма част от тежестта на екстремните горещини се поема от една група от хора – тези, които живеят в бедност.

“Това е здрав разум”, казва Хулио Диас Хименес, преподавател, който се занимава с изследвания в мадридския здравен институт Карлос III. “Горещата вълна не се усеща по един и същи начин, когато споделяш стая с трима души без климатик и когато живееш във вила с достъп до басейн и климатик.”

Диас Хименес е част от група изследователи, които са проучили как екстремните горещини засягат 17 района на Мадрид. Техният доклад, който е публикуван през 2020 г., установява, че горещите вълни оказват ефект върху смъртността само в три района – в които хората са с доходи под средните.

След това те изготвят още един анализ, който разглежда общности в цяла Испания. “Установихме същото нещо. Когато става въпрос за горещини и уязвимост, ключовият фактор е нивото на доходите”, казва той.

Хората с ниски доходи често изпитват затруднения с достъпа до качествени жилища, като много от тях живеят в пренаселени домове със слаба вентилация, които не осигуряват почти никакво облекчение от горещините. Някои има затруднения с достъпа до адекватно здравеопазване, вследствие на което е по-вероятно да страдат от заболявания, които може да бъдат утежнени от екстремните горещини, докато други работят в сектори като селското стопанство и строителството, където редовно са изложени на високи температури.

Дори и когато имат на разположение климатици, хората с по-ниски доходи е по-малко вероятно да могат да си позволят да ги използват. По-рано през тази година от организацията „Save the Children“ предупредиха, че едно на три деца в Испания не може да се охлажда у дома. Това пък може да окаже “много вредно” влияние върху психическото и физическото здраве на над 2 милиона деца.

Връзката между топлинния стрес и бедността отдавна е тема за обсъждане от другата страна на Атлантическия океан, където също има сходни проучвания.

В Европа обаче - континент, който се затопля с много по-бързи темпове от други части на света, тази тема не се обсъжда достатъчно, според Ямина Сахеб, водещ автор на доклада на IPCC за смекчаване на климатичните промени.

Тя цитира изследване, публикувано по-рано през месеца, което установява, че горещините, подсилени от въглеродните емисии, са убили близо 50 000 души в Европа през миналата година. “Трябва да алармираме, че това е изключително спешно,” казва Сахеб, която е и лектор в Sciences Po в Париж. “Трябва да решим, че това е последният път, в който хора ще умират заради жегата в европейски държави.”

В последните години горещите вълни на континента стават все по-интензивни, дълги и чести, като 2023 г. бе отчетена като най-горещата година в историята. Учени очакват 2024 г. скоро да заеме мястото ѝ.

“Глобалното затопляне убива хора”, казва Сахеб. “Въпросът за мен е колко хора трябва да умрат, за да осъзнаят нашите политици и експерти, че енергийната бедност през лятото е сериозен проблем?”

От години Сахеб призовава политиците да признаят достъпа до охлаждане за човешко право – ход, който би бил в контраст с настоящия му статут на потребителска стока. “Тъй като вие сте потребители, то е свързано с вашите доходи,” казва тя. “А това е нещото, което увеличава неравенството.”

По-ниските доходи също така често означават, че хората не могат да избират особено районите, в които живеят, вследствие на което е по-вероятно да обитават места, в които доминира асфалтът и има по-малко дървета и зелени площи, казва Алби Дуарте Роча, изследовател в Техническия университет на Берлин.

Наскоро Дуарте Роча е бил част от екип от изследователи, които са анализирали 14 основни градски района в Европа. Те Това установяват, постоянна връзка (от Берлин до Будапеща), между това, че жителите с по-ниски доходи се сдобиват по-трудно с достъп до зелени площи, които могат по естествен път да охлаждат горещините в града. В същото време, хората с по-високи са имали достъп над средния до такива пространства.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !