Могат ли блокчейн технологиите и криптовалутите да помогнат в борбата с изменението на климата? Според предприемачите Рафаел Хаупт и Джеймс Фарел, отговорът на този въпрос е "да". 

Това е и причината, поради която те се захващат с проекта Toucan, чиято цел е да предизвика революция в компенсирането на въглеродните емисии, пише Wired. 

Логиката на пазара за доброволно компенсиране на въглеродни емисии е съвсем проста. Въпреки че компаниите и домакинствата трябва да намалят въглеродните емисии, които произвеждат, в краткосрочен план винаги ще има определено количество, от което те няма да могат да се отърват веднага.

Въглеродните кредити съществуват като начин за балансиране на този излишък и за постигане на т. нар. "нулеви нетни емисии".  

"Изтеглянето" на въглероден кредит чрез покупка на квоти ви позволява да отделите определно количество въглероден диоксид. Самите квоти пък са базирани на намаляване на емисиите на този, който ги продава или на различни инициативи, като засаждане на гори, финансиране на възобновяеми енергийни източници или технологии за улавяне на емисии от атмосферата.  

В момента обаче системата е доста хаотична, тъй като се управлява от различни центрове и няма единна международна стандартизация, като всяка държава поддържа собствени регистри за въглеродните квоти.  

"Това е нерегулиран глобален пазар. Всеки от тези органи по стандартизация има различни регистри, различни формати, различни методологии и дефиниции и използва различни модели за събиране на данни.

Те не са хармонизирани и не са оперативно съвместими, поради което е много трудно да се работи с тях“, казва Джон Хуупс, който отговаря за стратегията на Toucan.  

Криптотърговия с въглеродни емисии

Най-просто казано, Toucan е пазарна инфраструктура, която свързва физически въглеродни кредити, намиращи се в безброй различни физически регистри, и ги преобразува и стандартизира във въглеродни токени в единен "суперрегистър", базиран на блокчейн.

Тези токени се обединяват в пулове, от които на потребителите след това се дава част, с която могат да търгуват.

Първият въглероден пул на Toucan се нарича BCT, или Base Carbon Tonne, като представлява кошница от въглеродни кредити от различни видове за компенсиране на един тон въглеродни емисии.

Чрез разполагането на системата в единен регистър, Toucan цели да спре т. нар. "двойно отчитане" на проекти или компании. Освен това системата дава възможност за "разбиване" на различните проекти за въглеродни кредити според тяхната възраст и качество и дори може да приспособи вида на наличните токени към нуждите на купувача.

"Корпорациите се стремят да съгласуват компенсиращите дейности със своя бранд. Може би искат да правят само базирани на природата решения, или пък такива, свързани с нови технологии.

Има и такива, които не желаят да участват в проекти на определени места или пък имат конкретно желание за точно определена локация. Нашата система ни позволява да създаваме такива категории въглеродни токени“, казва Хуупс. 

В новия фонд на компанията Nature Carbon Tonne всички кредити трябва да идват от природосъобразни проекти, като засаждане на дървета, а не от по-съмнителни източници на намаляване на емисиите.

Надеждата е, че системата ще привлече повече криптоентусиасти на въглеродния пазар, традиционно доминиран от корпоративни играчи, опитващи се да балансират емисиите си от имиджови съображения. 

След официалното пускане на пазара миналата година, Toucan се радва на нарастваща популярност.

Платформата е прехвърлила около 18.3 милиона тона въглеродни кредити към блокчейна и докладва, че преди това е достигнала пазарна капитализация, изчислена чрез измерване на предлагането на токени по цената им, от 100 милиона долара, но по-късно, заради срива на криптопазара, тя се е понижила до 30 милиона долара.

За сравнение, целият традиционен пазар на доброволни въглеродни кредити е бил на стойност 1 милиард долара през 2021 г.  

Колко емисии генерира блокчейн? 

За мнозина самата предпоставка за блокчейн климатично решение може би звучи безсмислено, особено като се има предвид негативното влияние на енергоемката крипто инфраструктура върху климата.

Според индекса на потреблението на енергия, създаден от докторския изследовател на Vrije Universiteit Amsterdam Алекс де Врис, само пазарът на биткойни има въглероден отпечатък от 97.14 мегатона CO2, или колкото целия годишен въглероден отпечатък на Кувейт.

Повечето големи блокчейни са подкрепени от т. нар. "копаене" на криптовалута - процес, при който хиляди мощни и жадни за енергия компютри трябва да решават сложни математически проблеми. Де Врик описва системата като "най-големия генератор на случайни числа в света". 

Принципът е известен като "доказателство за свършена работа".

„Имате машина за изчисления, която просто прави 200 квинтилиона предположения всяка секунда от деня нон стоп, опитвайки се да отгатне печелившото число, което ще позволи на щастливия "миньор" да създаде следващия блок за блокчейна и да получи наградата за това“, казва изследователят.

Той смята, че въглеродният отпечатък на повечето криптовалути ще намалее с почти 100 процента, ако се сменят с друга система, наречена „доказателство за дял“, която не изисква копаене. Toucan работи върху системата на Polygon, която работи точно на този принцип. 

В момента има безкраен поток от проекти за "зелени" криптовалути, много от които просто използват осведомеността за изменението на климата като инструмент за продажби.

Един такъв проект - Save Planet Earth, продаде стотици въглеродни кредити като NFT, всеки от които струваше по 70 000 долара, за да събере пари за засаждане на 1.1 милиарда дървета в Пакистан, Шри Ланка и Малдивите.

Разследване на Climate Home обаче установи, че макар компанията да твърди, че е започнала да засажда своите един милиард дървета в Пакистан, министърът на климата на страната дори не е чувал за проекта. 

Чрез централизиране на въглеродния пазар на блокчейн върху една инфраструктура и работа с кредити, които вече са във физически регистри,  Toucan иска да внесе малко ред в нерегулирания и уязвим на потенциални измами свят на въглеродната търговия. 

"Голяма част от това се свежда до стимули и възпиращи стимули. Можем да настроим, приспособим и модифицираме системата, така че да смекчи експлоатационните импулси, които някои играчи на пазара имат“, обяснява Хуупс. 

Къде са рисковете?

Както всеки разрастващ се проект, Toucan не страда и от липка на критици. От една страна са традиционните регистри за въглеродни кредити. Един от най-големите - Veera, наскоро излезе с няколко изявления, в които критикува новата платформа и дори предполага, че анонимността, осигурена от блокчейн, може да доведе до използване на проекти за пране на пари.

Клаудия Хърбърт, докторант в Калифорнийския университет в Бъркли и специалист по "кръстосването" между блокчейн и компенсирането на въглеродни емисии, цитира проблема със „супер парниковите газове“, като HFC-23.

Те често се произвеждат умишлено от емитентите, за да печелят пари от последвалия набор от въглеродни кредити, които получават за намаляване на продукцията си до нивото, което биха имали, ако изобщо не са ги произвеждали.

Тя казва, че няколкостотин хиляди тона от офсетните кредити за HFC-23 са достигнали до блокчейна чрез мостовата система на Toucan, преди компанията да успее да блокира съответните адреси на портфейла. 

"Мисля, че управляваните от потребителите приложения могат да имат невероятен мащаб и скорост, но за сложен технически актив, като тоновете компенсирани въглеродни емисии в регистрите, това може също да доведе до неволно закупуване на компенсации, които носят по-малко ползи за климата от други“, казва Хърбърт .

Въпреки това, според Хуупс, системата вече съдържа 85% от всички блокчейн транзакции с въглеродни кредити и е улеснила транзакции на стойност над 2 милиарда долара, използвайки своите BCT токени.

Недостатъкът на техния подход е, че самата група не създава нови въглеродни кредити, а само конвертира съществуващи кредити в традиционните регистри в блокчейн записи.

Това означава, че ако не засаждата нови гори или не изграждате водноелектрически язовири, а само търгувате токени, представляващи текущи проекти, броят на проектите и по този начин нетното количество въглерод, което се компенсира, е същото, както би било, ако същите токени бяха прехвърлени по физически регистри.

За Toucan аргументът е, че дори само използването на блокчейн и децентрализирано финансиране за получаване на повече инвестиции в пространството ще увеличи стойността на климатичните токени и на свой ред ще увеличи предлагането в другия край, тъй като предлагането на пазара се адаптира, за да отговори на този шанс за печалба.

Но дали това ще се случи в действителност далеч не е сигурно, особено като се има предвид, че стойността на токените е далеч под пика си през ноември.  

Фалшиви или реални компенсации? 

"Повечето офсетни кредити, всъщност, не представляват реални намаления на емисиите, отчасти защото офсетните програми хронично плащат на разработчиците на проекти за изграждане на проекти, които така или иначе биха изградили“, обяснява Барбара Хая, която ръководи проекта за търговия с въглерод в Калифорнийския университет в Бъркли.

Проблемът, известен като „допълнителност“, е свързан с това, че голям брой проекти - от водноелектрически язовири до повторно залесяване - се правят по различни причини, а не конкретно за компенсиране на въглеродните емисии и много от тях, така или иначе, са щели да бъдат изградени, дори и без компенсациите. Тоест, нетното им въздействие върху спирането на изменението на климата е минимално. 

Проучване от 2016 г. на германския Öko-Institut установява, че до 85% от спонсорираните от ООН проекти за компенсиране на въглеродни емисии са щели да бъдат реализирани и при други условия.

Само 2% от реално анализираните проекти са оценени като такива с „висока вероятност“ да осигурят нови намаления на емисиите. Въпреки че доброволните въглеродни пазари, с които работи Toucan, са се подобрили, в сравнение с тези ранни проекти на ООН, повечето проекти остават изложени на този риск. 

"Методите за оценка на намаляването на емисиите също са преувеличени. Офсетната програма на Калифорния има четири вида проекти за генериране на кредити и 82% от кредитите идват от горски проекти.

Това, което открих в моите изследвания, е, че за по-голямата част от тези горски проекти методите за оценка на намаленията на емисиите надценяват тяхното въздействие с между 50 и 80 процента. Тоест, по-голямата част от кредитите не представляват реални намаления на емисиите. Те са преувеличени“, обяснява Хая. 

Друго разследване на обещанието на петролната компания Shell да позволи на клиентите да компенсират въглеродни емисии при закупуването на гориво установява, че действителното въздействие на три от проектите е трудно доказуемо.

Компанията също така заяви намаляване на въглеродното въздействие със засаждане на гора, което едновременно беше заявена като въглероден компенсатор и от шотландското правителство. 

Въпреки че това може да изглежда добре в годишния отчет на една компания, съмнителното качество на много от въглеродните проекти означава, че тяхното въздействие е минимално и всъщност може да накара тези, които изгарят изкопаеми горива, да се фокусират по-малко върху намаляването на емисиите си. 

Джон Хупус от Toucan признава, че без да притежава собствена инфраструктура от инспектори, която е скъпа за поддръжка, платфорвата е принудена да "аутсорсва" проверките, разчитайки на съмнителното качество на самите въглеродни регистри.

Но за Toucan логиката е проста – въпреки че доброволният въглероден пазар е недостатъчен, той вече съществува, така че ако компанията има шанс да се опита да го оформи към по-добро, тогава трябва да го направи.

За тези, които изучават въглеродните пазари обаче, притеснението е, че проекти, като Toucan, могат да донесат технологична гъвкавост и ефективност, без да решават основните проблеми на системата. 

"Не можете да мащабирате счупен пазар. Ако повечето въглеродни кредити не представляват реални намаления на емисиите и вие мащабирате това, вие мащабирате фалшиви климатични решения в момент, когато имаме кратък период от време, за да овладеем наистина нашите емисии на парникови газове“, смята Барбара Хая.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !