Европейската комисия набира 20 млрд. евро за построяването на четири "AI гигафабрики" като част от стратегията на Европа да навакса изоставането си от САЩ и Китай в сферата на изкуствения интелект, но някои експерти от индустрията поставят под въпрос това дали има смисъл от този ход.

Планът за големи центрове за данни с публичен достъп, представен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през миналия месец, ще се сблъска с предизвикателства, вариращи от придобиването на чипове до намирането на подходящи обекти и електроенергия.

"Дори и ако построим подобна огромна изчислителна фабрика в Европа и дори и ако обучим модел с тази инфраструктура, след като той е готов, какво ще правим с него?," пита Бертин Мартенс от икономическия мозъчен тръст Bruegel.

Това е като въпроса с кокошката и яйцето. Надеждата е, че нови местни компании като френския стартъп Mistral, подкрепен от Nvidia, ще разраснат дейността си и ще ги използват, за да създават AI модели, които работят в съответствие с правилата на ЕС за AI безопасност и защита на данните, които са по-стриктни от тези в САЩ или Китай.

При отсъствието обаче на големи европейски компании в сферата на облачните технологии като Google и Amazon, или компании с десетки милиони плащащи клиенти, като създателя на ChatGPT OpenAI, изграждането на хардуер в подобни мащаби е рисково начинание.

Европейският отговор на Stargate

Планът за гигафабрики е част от отговора на Европа на „Докладът Драги“ за конкурентоспособността, който препоръчва смели инвестиции и още по-активна индустриална политика. Вон дер Лайен предостави за първи път подробности на 11 февруари на срещата по въпросите на AI в Париж като част от InvestAI, отговорът на Европа на стойност 200 млрд. евро на американския план за 500 млрд. долара Stargate.

Тя описа гигафабриките като "публично-частно партньорство, което ще даде възможност на всички наши учени и компании, а не само на най-големите, да разработват най-усъвършенстваните модели, необходими за превръщането на Европа в AI континент."

Те ще бъдат финансирани от фонд с 20 млрд. евро, като парите ще дойдат от съществуващи програми на ЕС и от страни членки. Европейската инвестиционна банка също ще участва.

Вон дер лайен заяви, че всяка от гигафабриките ще разполага с по 100 000 "авангардни" чипове, което ги прави над четири пъти по-големи от най-големия суперкомпютър, който в момента се изгражда в ЕС – проектът Юпитер в Германия. Щатският производител на чипове Nvidia продава авангардните GPU чипове, необходими за обучението на AI, на цена от около 40 000 долара за брой, което предполага цена от няколко милиарда евро на гигафабрика.

Макар това да са огромни мащаби, те изостават зад проекти, обявени от щатски компании. Собственикът на Facebook, Meta, ще похарчи 10 млрд. долара, за да изгради съоръжение с 1.3 млн. графични процесора, захранвано от 1.5 гигавата електроенергия.

Кевин Рестиво от консултантската компания CBRE, казва, че гигафабриките ще се сблъскат със същите проблеми, с които се сблъскват частни проекти в Европа – труден достъп до чипове Nvidia и липсата на електричество в необходимите мащаби.

Пречки за достъп до чипове?

При управлението на бившия президент Джо Байдън правителството на САЩ ограничи достъпа до AI чипове, за да предотврати изграждането на гигафабрики в много европейски държави, въпреки че засега не е ясно дали администрацията на Доналд Тръмп ще продължи тази политика.

"Няма нищо, което да подсказва, че правителството не може да се сдобие с тези чипове или че от това не могат да излязат страхотни проекти, но е малко вероятно да се случи в краткосрочен план," казва Рестиво.

Мартенс от Bruegel казва, че няма логика да се харчат обществени пари за включване в надпреварата по разходи за AI. "Животът на подобни гигафабрики, преди да ги отпишете и да купите нови чипове Nvidia, е около година и половина," казва той.

Междувременно, пробивът на китайския AI модел Deepseek повдигна въпроси относно това дали AI моделите не могат да бъдат обучавани с по-малко изчислителна мощ и дали разходите не трябва да бъдат фокусирани върху приложенията, които изискват различни видове чипове.

Предишният голям план за подкрепа на технологичната инфраструктура на Европа, Законът за чиповете от 2023, не успя да постигне целите си за привличане на производство на авангардни чипове в Европа или достигането на 20% от глобалното производство, въпреки че доведе до инвестиции в нови фабрики, необходими за производството на чипове, използвани в автомобилната индустрия.

Заедно с плана за гигафабриките, ЕК планира обновяването и на 12 научни центрове за суперкомпютри, които да превърне в AI фабрики.

Кимо Коски, управляващ директор на проекта за финландския суперкомпютър LUMI, заяви, че все още не е ясно как AI фабриките ще се различават от останалите освен по размерите си.

„Доколкото разбирам, това е свързано с по-нататъшно насърчаване на употребата в индустрията“, казва той. Това би било „иновация в Европа и разбира се, много добре дошло събитие“.

По негови думи суперкомпютри вече се използват в проекти за машинно обучение, заедно с научни приложения като в изготвянето на климатични модели. Той посочва като пример Silo AI, финландска компания, която е използвала LUMI за разработването на големи езикови модели с AI, преди да бъде придобита през юли миналата година от щатски производител на чипове AMD за 665 млн. долара.

Сред тези, които потенциално ще се облагодетелстват от разрастването на суперкомпютрите са европейски производители на чипове, които произвежда различни полупроводници от GPU чиповете, които също се използват в центровете за данни, в това число германската Infineon и френската ST Microelectronics, както и стартъпи като френския SiPearl и нидерландския AxeleraAI.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !