Стокообменът между България и Китай възлиза на близо 2.2 млрд. долара за първото полугодие на годината.

Данните са на китайската статистика и бяха оповестени на среща за насърчаване на търговията и инвестиции между двете държави, в която участваха министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министърът на търговията на Китайската народна република Лин Дзи.

Двамата са и съпредседатели на Българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество.

министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и заместник-министърът на търговията на Китайската народна република Лин Дзи

Министър Дилов е на посещение в Пекин, където се провежда Второто издание на Международната олимпиада по изкуствен интелект, в която участва и националният отбор на България.

Министрите подчертаха, че съществува значителен неизползван потенциал за повишаване на икономическите резултати и двустранната търговия.

Двамата се съгласиха, че сесиите на българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество представляват важен механизъм за развитие на търговско-икономическите връзки между двете страни.

Те се договориха следващата 18-а сесия на комисията да бъде проведена още в края на тази година в София. „Бихме приветствали успоредно със сесията да бъде организиран и двустранен бизнес форум“, каза Дилов.

По неговите думи се търсят нови възможности за разширяване на експорта на българския бизнес към китайския пазар.

„Пример за това са селскостопанските и хранителните стоки, етеричните масла и козметика, вино и минерална вода“.

Заместник-министърът на търговията на Китай изтъкна, че има възможности за увеличаване на българския износ за китайския пазар както в сферата на хранително-вкусовата промишленост, така и в други области. „България е много известна с продуктите си от розово масло в Китай“, подчерта той.

Дилов и Лин посочиха, че има възможности за привличане на инвестиции в сектори, в които България има традиционни предимства, както и в такива, които осигуряват висока добавена стойност и конкурентоспособност.

Сред тях са автомобилостроенето и производството на авточасти, електрониката и електротехниката, информационните и комуникационните технологии, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

„Съществуват възможности за привличане на китайски компании в българските индустриални зони, за което може да бъде получена подкрепа от „Национална компания индустриални зони“, увери Дилов.