На 10 януари с камбанен звън беше обявен стартът на първата търговска сесия на Етиопската фондова борса. Любопитното обаче е, че засега тя съществува без брокери и само с една листната акция, пише The Economist.  

Правителството на страната обаче вижда институцията като решаваща част от реформата, която има за цел да постигне либерализация на икономиката. Етиопия, с население от около 130 милиона души, доскоро беше една от малкото държави без собствена фондова борса.

Опити за създаване на фондов пазар са правени по времето на император Хайле Селасие през 1974 г., но след това се налага тезата, че икономическото развитие трябва да се ръководи от държавата, а не от частния сектор. 

Държавата разхлабва хватката

Не такова е схващането на Абий Ахмед, който стана министър-председател през 2018 г. През юли централната банка на страната освободи курса на местната валута - етиопския бир, което беше сигнал за предстоящите промени.

Правителството постепенно отваря редица индустрии, като банкиране, търговия на дребно и телекомуникации, за чуждестранна конкуренция.

Новата фондова борса е „черешката на тортата“, казва Тилахун Касахун, нейният главен изпълнителен директор, който се надява да привлече 50 листвания през следващите пет години.

Той посочва, че местните компании се нуждаят от нови начини за набиране на капитал, а не да разчитат единствено на банкови заеми.  

Повечето африкански борси обаче са малки и неликвидни. Семейните фирми на континента често не са склонни да отварят отчетите си за външни лица. Най-големите листнати компании в Африка обикновено са банки, пивоварни или циментови заводи. 

В Етиопия също банките са най-очевидните кандидати за включване в списъка. Те вече имат хиляди акционери, въпреки че покупката и продажбата на книжата им в момента е тромав процес, често организиран неформално между непознати в социалните мрежи.

Акциите на Wegagen Bank са първите и засега единствените, които се търгуват на новата борса. Отварянето на финансовата индустрия на Етиопия за чужденци, които сега могат да притежават до 49% от акциите в местни банки, също може да насърчи някои трезори да търсят капитал на пазара.

Втори източник на листвания ще бъдат държавните фирми. Около 40 са събрани в новия държавен инвестиционен фонд Ethiopian Investment Holdings. Неговият директор Брук Тайе казва, че правителството иска да реформира собствеността си, вместо да бърза с приватизацията.

Ethio Telecom - националният доставчик на телекомуникации, продава дял от 10% на инвеститори на дребно, като същевременно търси стратегически партньор, който да купи още 45%.

Обмислят се листвания за пет други държавни предприятия от сферата на корабоплаването, застраховането, издателската дейност и безмитните магазини.

Ще имат ли успех реформите?

Стартирането на борсата допълва други реформи, които разхлабват хватката на правителството върху финансите. Десетилетия наред държавата притискаше спестителите и насочваше кредити към важните за нея инфраструктурни проекти при лихви под пазарните. 

Сега министрите планират да облекчат някои от правилата, включително и тези, които принуждават банките да купуват държавен дълг. Капиталът е евтин, но оскъден, казва Небил Келоу от консултантската компания First Consult. За много фирми сега финансирането може да стане по-скъпо, но по-изобилно. 

Икономическите реформи се въвеждат в изключително труден момент. Самото правителство на Етиопия има остра нужда от финансиране. То е в процес на трудни преговори с чуждестранните притежатели на облигации, след като пропусна лихвено плащане през 2023 г. 

Миналата година страната подписа програма на Международния валутен фонд на стойност 3.4 милиарда долара. Бирът е загубил повече от половината от стойността си спрямо долара през последните шест месеца. Въпреки че това досега не е довело до скок на инфлацията, строгата парична политика тежи на бизнеса.

В крайна сметка, сигурността, а не ценните книжа, ще определят икономическата съдба на Етиопия. Една опустошителна война в северния регион Тиграй приключи през 2022 г. Други конфликти продължават, особено в обширните региони Амхара и Оромия. Индустриалните паркове са празни, а фермите за цветя - разграбени. 

Миналата година 16 милиона етиопци се нуждаеха от хранителна помощ, според Световната програма за прехрана, управлявана от ООН. Това не са условия, които биха примамили много чуждестранни инвеститори, пише още изданието.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !