Икономистите по принцип не се славят с особен оптимизъм, но напоследък доброто им настроение е осезаемо. Лошата новина е, че то може да се окаже неоснователно, пише The Economist. 

До неотдавна изглеждаше, че американската рецесия е неизбежна, тъй като Федералният резерв повишаваше лихвените проценти с рекордно бързи темпове, за да се бори с инфлацията. 

Останалите водещи централни банки последваха този пример, а проблемите им с инфлацията се влошиха от поскъпването на щатския долар. Този проблем е особено тежък за развиващите се пазари, които взимат заеми и търгуват, използвайки американската валута. 

И все пак новината, че основният темп на годишната инфлация в САЩ е паднал до 3% през юни, подхрани надеждите, че следващото повишение на лихвите от страна на Фед, което се очаква на 26 юли, ще бъде последното и че останалите централни банкери също може да "отпуснат юздите". Акциите поскъпват, доходността на облигациите намалява, а "зелените пари" са близо до най-ниските си нива, откакто започна цикълът на лихвените повишения. 

Има ли основания за оптимизъм?

Приливът на надежда обаче е необичаен, защото световната икономика всъщност се забавя. На 17 юли Китай съобщи, че икономиката на страната е нараснала само с 0.8% през второто тримесечие на годината, въпреки че правителството се отказа от катастрофалната си политика на „нулев COVID-19“ само преди седем месеца. 

Глобалното производство пострада, тъй като потребителите излязоха от локдауните, започнаха да се хранят повече навън и да купуват по-малко оборудване за домашните си офиси. И въпреки че САЩ отбелязаха силен растеж през първата половина на годината, повечето анализатори очакват икономиката скоро да се забави и там.

Но не са много тези, които прогнозират рецесия. "Охлаждането" на растежа достатъчно, за да намали инфлацията без рецесия, е най-добрият сценарий за "прегрели" икономики, като американската. 

Дори разочароващите данни от Китай, която всъщност няма проблем с инфлацията, означават, че опасенията за скок на световните цени на суровините не са се материализирали. Това пък помага на Европа, която замени руския газ по тръбопроводите с доставки от втечнен вид и от други източници. 

Кризата все още не е отминала

И все пак би било грешка да се предположи, че световната икономика със сигурност е на път към така нареченото "меко кацане" поради три причини. Първата е, че инфлацията, макар и по-ниска, остава далеч над целевото ниво на централните банки от 2%. Спадът ѝ в САЩ, например, се дължи най-вече на еднократното понижение в цените на енергията. Ако се изключат волатилните цени на храните и енергията, индексът всъщност е с 4.8% по-висок от преди година. В еврозоната този показател достига 5.5%, като и в двете икономики заплатите все още растат далеч по-бързо от производителността.

С други думи, богатият свят трябва да измине още път, преди да обяви пълна победа над инфлацията. А много икономисти очакват "последният километър" да бъде най-трудният. Въпреки че упоритата инфлация от 3-4% не е толкова драматична и не влиза толкова често в новинарските заглавия, тя все още си остава проблем за централните банкери. Може да им се наложи да избират между по-голямо затягане, отколкото се очаква в момента, и мълчаливо изоставяне на целите си от 2% годишно. И двата сценария биха били разрушителни за финансовите пазари и, потенциално, за реалната икономика.

Какво се случва на пазара на труда?

Вторият риск е, че докато светът вижда ползите от "охлаждането" на инфлацията сега, разходите може да не са видими за известно време. Досега пазарът на труда в САЩ се балансира сравнително безболезнено чрез намаляване на свободните работни места, а не на заетостта. 

Наемането на нови хора все още е силно, а съкращенията са рядкост. С по-малкото свободни работни места ръстът на заплатите също спада. 

И все пак никой не знае колко дълго пазарът на труда може да губи "мазнини", а не "мускули". През последните месеци спадът в броя на отворените работни позиции застрашително спря. 

Във всички развити икономики има доказателства, че фирмите, белязани от спомена за недостига на работна ръка, трупат работници, от които не се нуждаят. В няколко държави средните отработени часове намаляват. Ако компаниите решат, че е твърде скъпо да държат служители, които може и да не са им необходими в бъдеще, тогава съкращенията могат да нараснат рязко.

САЩ и останалия свят

Третата опасност е, че заради различията между големите световни икономики, дори когато натискът върху Фед да вдига лихвите намалява, централните банкери на други места по света остават разтревожени. Великобритания регистрира по-голям от очакваното спад на годишната инфлация през юни, но с основния ръст на цените и заплатите от около 7%, това остава обезпокоително отклонение. 

Япония едва започва своето парично затягане, а с нарастващата инфлация Банката на Япония може отново да коригира горната граница на доходността на дългосрочните облигации в края на юли. Китай може да се бори със структурно забавяне на растежа, при което икономиката е притисната от лоши дългове, както беше в Япония в началото на 90-те години, и при което инфлацията ще остане ниска за дълъг период от време.

С други думи, накъдето и да погледнете, е налице огромна несигурност относно това къде в крайна сметка ще се установят инфлацията и лихвените проценти. Добрите новини със сигурност зачестяват, но световната икономика все още не се е измъкнала невредима, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !