Може ли тази структура с формата на яйце да показва начина, по който ще изглежда бъдещият дом на индийските астронавти в космоса?

Hab-1, накратко от Habitat-1, е първата „аналогична мисия“ на Индийската организация за космически изследвания (ISRO), което означава симулация на космически условия с цел подготовка на астронавти за истински космически мисии.

Наскоро тя беше тествана в продължение на три седмици в Ладак високо в Хималаите.

Космическият архитект Аааста Кача-Джхала от базираната в Гуджарат компания Aaka казва пред BBC, че тези симулации помагат за откриване и справяне с въпроси, с които астронавтите и оборудването биха могли да се сблъскат преди космически мисии.

Изградена от тефлонов материал с космическо качество и изолиран с пяна за промишлена употреба, капсулата Hab-1 разполага с легло, прибираща се работна станция, място за съхранение на консумативи и комплекти за спешни случаи, кухненски бокс за затопляне на храна и тоалетна.

Като част от процеса по симулация, индийски астронавт вече е прекарал три седмици в съоръжението.

"Hab-1 е проектирана с идеята, че мястото на Луната или Марс ще бъде много ограничено," казва Кача-Джхала.

"Астронавтът ще разполага и с много ограничено количество вода и по тази причина проектирахме суха тоалетна. Вградихме система за правилно изхвърляне на отпадъците и направихме така, че капсулата да не задържа миризми."

В момента компанията води преговори с ISRO за изграждане на първото постоянно симулационно космическо съоръжение в Ладак.

Експериментът идва в момент, в който Индия се готви да изпрати свои астронавти в космоса. Мисията Gaganyaan на ISRO има за цел да изпрати трима астронавти в нискоземната орбита на височина от 400 км в продължение на три дни.

Ако всичко мине по план, тя ще бъде осъществена през следващата година. Индия също така планира да построи първата си космическа станция до 2035 г. и да изпрати човек на Луната до 2040 г.

НАСА, Европейската космическа агенция, Русия, Китай и други държави и частни компании с космически програми изпълняват десетки симулационни мисии, а двама от четирите индийски астронавти, избрани за мисията Gaganyaan, се обучават в НАСА в момента.

"След като вече имаме собствена симулационна мисия, няма да се налага да разчитаме на чужди космически агенции за обучението на нашите астронавти," казва професор Субрат Шарма, декан по научните изследвания от Университета в Ладак, който сътрудничи по проекта.

Ладак е избран за експеримента, защото "от географска гледна точка, неговият скалист, пуст пейзаж и почва са сходни с материалите и скалите, открити на Марс и с някои части от лунната повърхност, което го прави идеален за космически изследвания".

Пробите от почвата, събрани по време на мисията, се изследват в университета, за да се види дали астронавтите ще могат да използват местни материали за изграждането на домове в космоса.

Хималайският регион по границата между Индия и Китай е разположен на 3 500 метра надморска височина и предлага екстремни климатични условия и разреден въздух. В рамките на денонощие температурата там може да се промени от максималните 20 градуса по Целзий до минималните -18C.

Това не може да се сравнява с Марс (където температурите могат да падат под -153C) или с Луната (където -250C е стандартна температура в някои дълбоки кратери), но въпреки това е тест за човешката издръжливост.

"Тъй като не може да се ходи до космоса за тестове всеки път, имаме нужда от тези съоръжения, където могат да бъдат създадени условия, подобни на космическите," казва професор Шарма.

Ладак е един от регионите в Индия, където в продължение на километри се простира пуста земя, „което създава усещането, че сте сами на планетата“, допълва той. Точно по този начин се е чувствал астронавтът, който прекарва три седмици в капсулата в леденостудената пустина. Той посочва:

"Бях изолиран от човешката среда. Всеки мой ход беше планиран - кога да се събуждам, какво да правя и кога да заспивам. Камера следеше 24 часа в денонощието всяко мое действие и изпращаше данни за това, което правя и за здравословното ми състояние обратно в офиса. Първите няколко бяха страхотни, но след това се появи усещането за монотонност, което започна да ми влияе и да се отразява представянето ми. Сънят ми беше засегнат малко, а концентрацията ми се влоши."

24-годишният астронавт е бил оборудван с биометрични устройства за следене на неговия сън, сърдечен ритъм и нива на стрес. Кръвта и слюнката му са тествани ежедневно, за да се види как се справя.

Учени казват, че симулирането на психологически фактори, за да се види как ще се отразят на хората в космоса, е една от най-важните части от мисията.

Тъй като редица космически агенции от цял свят са си поставили за цел да изпратят астронавти на Луната и да изградят постоянни бази там в идните години, симулационните мисии се очаква да играят съществена роля в изследванията и обучението.

През април екип от учени инженери започна тестове в щата Орегон в подготовка на кучето робот на НАСА - Ласи, което ще бъде изпратено на Луната. През юли четирима доброволци приключиха продължил година тест в съоръжение в Тексас, изградено за да симулира живота на Марс.

Според списание Economist, НАСА се надява да създаде 3D принтирана база от материали, открити единствено на лунната повърхност, докато Китай и Русия си сътрудничат по изпълнението на своите планове.⁠

Индия не иска да изостава. Професор Шарма казва, че след като данните бъдат събрани в Ладак и анализирани, това ще "ни помогне да разработим медицинска технология за нуждите на нашите астронавти в космоса".

"Трябва да знаем как функционират телата ни на Луната, където дните и нощите са много по-дълги, в сравнение със Земята. Или в Космоса, където няма достатъчно кислород".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !