Малък Ливан разполага с едни от най-големите златни резерви в Близкия изток, а правителството на страната обмисля как да използва тези запаси, за да възстанови изпитващата затруднения икономика, докато гражданите гледат на златото като на начин да защитят своите активи.

Ливанската икономика влезе куцукайки в 2026 г. с продължаваща инфлация и разпад на държавата, без никакви реформи за борба с корупцията.

Банките ѝ фалираха в края на 2019 г. в резултат на фискална криза, която изпари спестяванията на вложителите и хвърли около половината от населението ѝ от 6.5 милиона в бедност - след десетилетия на необуздана корупция, разхищение и лошо управление.

Страната понесе загуби от около 70 млрд. долара (59.4 млрд. евро) във финансовия си сектор и още около 11 млрд. долара (9.3 млрд. евро) при войната през 2024 г. между Израел и въоръжената групировка Хизбула.

Цената на златото наскоро скочи до рекордно високо ниво от над 5 500 долара, преди да падне до около 5 000 долара, вследствие на геополитическата несигурност и въпросите около желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп за понижение на лихвените проценти, което, в крайна сметка, би обезценило долара.

Централните банки по света са сред най-активните  купувачи. Цените на среброто, междувременно, също скочиха поради индустриалното търсене и привлекателността на много по-ниската цена, в сравнение със златото.

Резерв от 286 тона злато

Централната банка в Бейрут поддържа резерв от 286 тона злато, или около девет милиона унции, от 60-те години на миналия век. Само централната банка на Саудитска Арабия държи повече злато в региона.

Правителството обмисля да използва част от златните си резерви, за да спаси банките и да изплати депозитите на вложителите, които бяха унищожени.

Това обаче не само би било исторически прецедент, но и би нарушило закон от 80-те години на миналия век.

Междувременно, тези вложители биха искали да компенсират част от загубите си, като купуват злато и сребро, надявайки се, че цените ще се възстановят от спада от последните дни и ще достигнат нови върхове.

Недосегаемият актив на Ливан

В един момент стойността на златните резерви на Ливан достигна 50 млрд. долара (42.4 млрд. евро), или над два пъти повече от БВП на страната.

След години на икономическа криза и съпротива срещу смислени реформи, които да направят държавата отново жизнеспособна, някои отново повдигат деликатния въпрос: време ли е най-накрая да се разрови в тази златна мина?

Високопоставен банков служител заяви пред Associated Press, че някои банки предлагат да използват златните резерви, за да помогнат за изплащането на средствата на вложителите, чиито пари бяха изгубени по време на валутната криза в страната, като по същество частично спасят банките с единствения жизнеспособен публичен актив на страната.

Ливан забрани продажбата на златото си през 1986 г. в разгара на гражданската война в страната, за да защити държавните активи по време на изключителна нестабилност.

Златните резерви никога не са били докосвани - нито след края на 15-годишната гражданска война през 1990 г., нито след множество войни с Израел.

Някои икономисти предложиха да се използва малък процент от златото, заедно с мащабни реформи, за да се подпомогне затрудненият електроенергиен сектор на Ливан или да се вдъхне живот на опустошената образователна и здравна система на страната за общественото благо.

Парламентът ще трябва да гласува, за да разреши използването на златните резерви по какъвто и да е начин. Това е до голяма степен непопулярна стъпка, която не се очаква да бъде направена скоро - особено месеци преди общите избори в страната.

Когато въпросът за златото беше повдигнат на парламентарна сесия миналата седмица, председателят на Камарата на представителите Набих Бери бързо се намеси, за да прекрати разговора.

„Не е осъществимо“.

Проектозакон за фискалния дефицит, който предлага рамка за възстановяване на загубите на някои вложители, се бави в парламента на фона на дебата кой ще поеме загубите: изстрадалите ливански банки, до голяма степен нежелаещи да поемат отговорност, или задлъжнялата и разточителна държава.

Повечето ливанци нямат доверие на властите, които години наред избягват прилагането на смислени реформи за борба с корупцията, намаляване на разхищението и подобряване на обществените услуги.

Предвид тези резултати, мнозина казват, че златото трябва да остане недокоснато за бъдещите поколения.

Омекотяване на финансовия удар

Докато властите обсъждат бъдещето на златото на страната, много ливански вложители, които са загубили по-голямата част от спестяванията си в банките, сега се обръщат към златото и среброто, за да притежават нещо по-осезаемо, надявайки се, че това може дори да компенсира част от загубите им.

В последно време тълпи от хора се редят на опашка пред ключов ливански търговец на метали в северните покрайнини на Бейрут, като отчаяно искат да влязат вътре и да купят златни и сребърни монети, медальони и кюлчета.

Те вече не вярват на банките и се опитват да се справят в хаотичната парична икономика, обзета от неконтролируема инфлация и липса на смислени реформи на хоризонта.

„За онези, които компенсират загубите си, златото не е актив убежище – то е единственото убежище“, казва Крис Богос, управляващ директор на Boghos SAL Precious Metals.

Бизнесът процъфтява, като клиентите вече плащат предварително, за да получат метала си месеци по-късно поради голямото търсене.

Ливан има проблемна история в нестабилен регион, с множество конфликти и икономически сътресения, и малко доверие, че структурните проблеми ще се променят.

„Винаги е имало склонност ливанците да купуват злато, за да се предпазят от евентуална инфлация, защото това е страна, която е преживяла множество периоди на хиперинфлация през своята история“, казва Сами Зугаиб, икономист в базирания в Бейрут мозъчен тръст The Policy Initiative.

Той посочва, че това е лесна промяна, предвид отдавнашната традиция в региона младоженецът или семейството му да подаряват златни бижута на булката преди брака, дори сред семействата с по-ниски доходи.

Тази традиция до голяма степен продължава, въпреки че много жени са започнали работа.

Що се отнася до нежеланието да се продава злато както сред гражданите, така и от страна на властите, Зугаиб казва, че това „просто показва колко важно е златото в психологията на хората.“

„Те дори не са в състояние да си представят друг начин на употреба, освен като средство за защита“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google