През миналия месец дипломати от 197 държави се споразумяха за нови правила за покупко-продажбата на кредити за неутрализиране на въглеродни емисии. Докато течаха обсъжданията, някои от най-големите имена в климатичната наука, който дефинират понятието “нетни нулеви емисии” през 2009 г., установяват, че има нещо нередно с математиката, която стои в основата на тези дебати.

“Постигането на нетни нулеви емисии вече не означава това, което имахме предвид”, казва Майлс Алън, преподавател по геосистемни науки в Оксфордския университет и един от авторите на нов доклад, публикуван през миналия месец.

Техният нов анализ опровергава едно допускане, което е в основата на начина, по който държави и компании следят емисиите, а именно, че един тон въглероден диоксид е еднакъв навсякъде, независимо дали е разпръснат в атмосферата, поет от горската дървесина или изтеглен от въздуха и вкаран завинаги дълбоко под земята. Тази взаимозаменяемост е в основата на въглеродните пазари. Тя позволява тон въглероден диоксид от гората да бъде еднакво заменим с тон въглероден диоксид, изпуснат в атмосферата.

Това правило се оказва прекалено опростяващо и може да обезсмисли много добронамерени усилия по отношение на нетните нулеви емисии.

Объркването произхожда от основен факт за това как действа въглеродният цикъл на Земята. Учените знаят, че това, което хората отделят в атмосферата не остава изцяло там. Средно по-малко от половината от тези количества остават в атмосферата. Останалата част се насочва към земята и океаните. За да следят всичкия този въглерод и да преценяват как да възлагат отговорност за премахването му, учените водят два вида статистика – една за природата и една за човечеството. Всичкият въглероден диоксид, който се абсорбира всяка година в почвата, дърветата и водата е услуга, която планетата предлага, за да премахне предишните емисии на човечеството от въглероден диоксид от въздуха. Така тези въглеродни усвоявания отиват в статистиката за природата.

Важно е да се подчертае, че земята и океаните намаляват минали емисии. Това не означава, че на тях може да се разчита да неутрализират и бъдещи емисии. Тук идва разкритието – държавите може би са отчитали двойно.

С други думи, излишно е държавите да претендират за си приписват заслуги за премахването на въглеродни емисии за работа, която вече е свършена от почвата и океаните. За тези емисии вече е говорено.

“Не можем да разчитаме на тези емисии да свършат две неща едновременно. Това е идеята,” казва Алън. “Ако ще разчитаме на тях, за да изчистят емисиите ни в исторически план, не можем едновременно  с това да ги използваме, за да компенсираме бъдещи емисии от изкопаеми горива.”

Тази разлики между природното и индустриалното счетоводство се натрупват. Помислете, например, за ситуация в която, използвайки настоящото въглеродно счетоводство, от света се очаква да ограничи затоплянето под 1.5C. Недостатъците в счетоводството са толкова значителни, че биха могли да прикриват увеличение от още 0.5C.

Последиците 

Има последици от това счетоводно несъответствие. Първата от тях е, че се увеличава неотложността да се спре изгарянето на изкопаеми горива, пишат авторите, или да се улавя и вкарва под земята замърсяване с помощта на нововъзникващи методи. Климатът, в който израства човечеството е разчитал на това, че милиони години въглища, петрол и природен газ са били под земята. По тази причина основното решение е да ги оставим там, да уловим въглерода и да го заровим за постоянно или да го изчистим от въздуха.

Връщането на въглерода под земята е “геоложка нетна нула,” а това е нещо, което авторите са имали предвид първоначално през 2009 г. В момента нито една страна не преследва това нещо.

Отделно от изгарянето на изкопаеми горива и улавянето на въглерод, пишат те, природата трябва да бъде оставена на мира, за да поглъща пасивно въглеродния диоксид от историята. А цялата тази земя трябва да бъде запазена, незастроена, за да може да държи въглерода далече от атмосферата и да поглъща още повече. Богатите страни имат историческа отговорност това да се случи, пишат учените.

И ако това не бе достатъчно сложно, има още нещо освен двата вида счетоводство и поглъщането на въглерода от миналото от природата и улавянето на този в бъдеще и заравянето му под земята. Това е така, защото в управлението на земята от страна на хората, което намалява въглеродния диоксид в атмосферата, има стойност. С други думи, ако “управляваната земя” е доказано, че поглъща въглероден диоксид, тогава тези тонове могат да бъдат отчетени спрямо емисиите, казва учените.

Какво означава “управлявана земя” обаче би могло трудно да се определи. Държавите нямат единен стандарт и често твърдят, че всичката им земя е управлявана. Те може да си приписват заслуги за емисии, които вече са в статистиката за природата.

Има и други причини, поради които съхраняването на въглерод в биосферата е по-лошо от геоложкото съхранение, пишат те. Както горските пожари продължават да показват всяка година, за живите неща няма нищо постоянно. През 2023 г., която е най-горещата в историята, дърветата и земята на практика не са абсорбирали въглерод. Всяко потенциално забавяне на работата на земните и океанските въглеродни гъби би оставило по-големи количества въглерод в атмосферата, което пък би засилило допълнително затоплянето.

Контролът над частните въглеродни пазари накара забележителни играчи да ги напуснат, а други да се фокусират върху намаляването на емисиите директно. Тези неравности по пътя, означават, че в някои отношения доброволните въглеродни пазари изпреварват правителствата в мисленето за проблема, казва Сасан Саачи, съосновател и главен изпълнителен директор на CTrees, научна организация с нестопанска цел, която иска да “следи въглерода във всяко дърво на планетата.”

Саачи определя доклада като “невременно предупреждение”, въпреки че справянето с проблема “е нещо, с което трудно може да се иска държавите да се съобразяват. Научната общност трябва да има много по-добри препоръки.”

Докладът събира на едно място редица опасения отново земеползването и въглеродното счетоводство, казва Памела Макелуий, преподавател в университета Rutgers и сътрудник на Междуправителствения панел за климатични промени на ООН. Това включва разделянето на това как всеки отчита естественото и промишленото усвояване на въглероден диоксид. Страните би трябвало да могат да изваждат въглеродния диоксид, които е усвоен за постоянно, обратно в земята, от своите брутни емисии от изкопаеми горива. Въглеродът, погълнат от земята и океаните, обаче не се счита за “геоложка нетна нула” и не би трябвало да бъде съпоставян с емисиите.

“Наистина трябва да е ябълки за ябълки и нека се отнасяме към нещата по този начин", казва тя.

Трудно е да се обмислят реформи, които биха могли да отнемат вече ограниченото финансиране от управлението на горите. “Ако мога да бъда сигурна, че можем да направим тези две неща едновременно — да постигнем геоложка нетна нула и да запазим естественото усвояване, “това би било идеално.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !