Системите с изкуствен интелект биха могли да произведат 80 млн. тона CO₂ през 2025 г. и да използват толкова вода, колкото световната индустрия за бутилирана вода.

Това обаче е трудно да се измери, тъй като технологичните компании не публикуват всички подробности.

Според ново проучване, въглеродният отпечатък на изкуствения интелект (AI) през 2025 г. може да се равнява на този на Ню Йорк или на малка европейска държава и да използва толкова вода, колкото световната индустрия за бутилирана вода тази година.

Докладът изчислява, че системите с изкуствен интелект, работещи в центрове за данни, биха могли да бъдат отговорни за между 32.6 милиона и 79.7 милиона тона въглероден диоксид през 2025 г.

Това е приблизително същото колкото общите емисии на Ню Йорк, които, според доклада, са 52.2 милиона тона CO2 през 2023 г.

В долния край на диапазона това е сравнимо с общите емисии на Норвегия през 2023 г., оценени на около 31.1 милиона тона, според данни от 2025 г. на Европейската агенция по околна среда.

Центровете за данни са големи съоръжения, в които се помещават сървърите, използвани за изпълнение на онлайн услуги, като облачни изчисления, стрийминг на видео и изкуствен интелект.

Тези сървъри генерират големи количества топлина и често разчитат на системи за охлаждане на водна основа, за да работят безопасно.

С ускоряването на развитието на изкуствения интелект и други технологии, търсенето на центрове за данни, които изискват енергия за работа и вода за охлаждане, също се е увеличило рязко.

Проучването също така изчислява, че отпечатъкът на изкуствения интелект върху потреблението на вода може да бъде еквивалентен на диапазона на годишното потребление на бутилирана вода в световен мащаб, вариращ между 312.5 и 764.6 милиарда литра през 2025 г.

Потреблението на вода включва както директно използване за охлаждане на центрове за данни, така и непряко потребление за производство на електроенергия.

Проучването установи, че непрякото потребление на вода може да бъде до четири пъти по-високо от директното потребление, но технологичните компании рядко разкриват този показател.

„По-чистото“ предимство на Европа

Според Световния икономически форум, в Европа се намират около 15% от световните центрове за данни - на второ място след САЩ, които представляват приблизително 45%.

В доклада се отбелязва, че Европа се възползва от значително по-чисто производство на електроенергия.

Европейските електропреносни мрежи имат въглероден интензитет от приблизително 174 грама CO₂ на киловатчас (gCO₂/kWh) – по-малко от половината от средната стойност за света от 445 gCO₂/kWh и значително по-ниско от това в САЩ (321 gCO₂/kWh).

Това означава, че центровете за данни, разположени в Европа, имат значително по-малък въглероден отпечатък на единица консумирана електроенергия.

Липса на прозрачност

Проучването разглежда екологични доклади от девет големи технологични компании и установява постоянни пропуски в прозрачността.

Нито една компания не отчита специфични за изкуствения интелект екологични показатели, въпреки че няколко компании признават AI за ключов двигател на увеличеното потребление на енергия.

Проучването е използвало подхода „отгоре надолу“, комбинирайки публични доклади за устойчивост от големи технологични компании, включително тези от Amazon, Apple, Google и Meta, с оценки на търсенето на електроенергия от изкуствения интелект и коефициентите на интензивност на мрежата, за да се оцени екологичният отпечатък на изкуствения интелект.

Авторът обаче подчертава, че „тези цифри са обградени от значителна несигурност“, тъй като оповестяванията на компаниите рядко разграничават компютърните дейности, свързани с изкуствен интелект, от тези, които не са свързани с изкуствен интелект.

Другите компании включват Baidu, Microsoft, Oracle, Tesla и Tencent.

Въпреки че никоя компания не отчита специфични за изкуствения интелект показатели, фирми, като Google, Meta и Microsoft, съобщиха за значително увеличение на потреблението на електроенергия през 2023 и 2024 г., приписвайки растежа на изкуствения интелект.

„Тъй като въздействието на центровете за данни върху околната среда нараства бързо, неотложността за повече прозрачност в технологичния сектор също се увеличава“, се казва в доклада.

Изследването призовава за нови политики, които да налагат разкриването на допълнителни екологични показатели, включително:

  • конкретните места, където работят системите с изкуствен интелект,
  • мащаба на операциите на всяко място,
  • стойностите за ефективност на използването на вода за отделните съоръжения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !