В рамките на Европейския съюз хората с висше образование се радват на значително по-висок нетен доход – средно с 38% повече в сравнение с тези със средно образование и с цели 68% повече от хората с по-ниска образователна степен. Тези данни, предоставени от Евростат, обаче разкриват и сериозни регионални различия в цяла Европа.

Не е изненада, че във всички 36 европейски държави, включени в анализа, завършилите университет последователно печелят повече. Според доклад на Европейската комисия, озаглавен „Инвестиране в образование 2025“, всяка допълнителна година, прекарана в учене, може да увеличи потенциалния доход на човек със средно 7%.

Но до каква степен нивото на образование влияе върху доходите в различните части на континента?

Колко добавя образованието към дохода?

Според данните на Евростат за 2024 г., медианният разполагаем нетен доход в ЕС, коригиран спрямо размера на домакинството, е 21 644 евро. Този показател включва всички доходи от труд, инвестиции и социални плащания след облагане с данъци.

Годишният медианен нетен доход варира значително според образователната степен, която се класифицира по следния начин:
Ниско (ISCED 0–2): Предучилищно, начално и прогимназиално образование.
Средно (ISCED 3–4): Гимназиално и следгимназиално образование, което не е университетско.
Високо (ISCED 5–8): Висше образование, включително бакалавърски, магистърски и докторски степени.

Хората с ниско образование получават средно 17 517 евро годишно, тези със средно – 21 401 евро, а висшистите – 29 490 евро. Това означава, че завършилите университет в ЕС печелят с 38% повече от тези със средно образование и с 68% повече от тези с ниско.

Регионални различия: Изток срещу Север

Премията в доходите, която дава висшето образование, показва ясен регионален модел. Разликата в заплащането е най-голяма в Източна и Югоизточна Европа, умерена в Западна Европа и най-ниска в скандинавските страни.

Разликата в доходите между висше и средно образование варира от едва 6% в Исландия до 62% в Турция. В рамките на ЕС диапазонът е от 15% в Австрия до 57% в Литва.

Освен в Турция и Литва, големи разлики се наблюдават и в Албания (54%), Румъния (51%), България и Черна гора (по 48%), Латвия (44%) и Сърбия (40%). В тези страни университетската диплома носи значително по-висока заплата.

В Северна Европа и части от Централна Европа разликата е малка: 9% в Норвегия, 16% в Швеция, 19% в Дания. В най-големите икономики на континента – Германия (30%), Великобритания (33%), Франция и Испания (по 34%) – разликата е умерена и близка до средната за еврозоната (31%).

Разликата между висше и ниско образование: България начело

Когато сравняваме доходите на хората с висше и ниско образование, разликата става още по-драматична. В ЕС тя достига 68%, като в България е най-голяма – цели 178%. Това означава, че у нас висшистите печелят почти три пъти повече от хората с основно или по-ниско образование.

В седем държави университетските завършили печелят поне два пъти повече от тези с ниско образование. Освен България, в тази група влизат Румъния (+148%), Сърбия (+114%), Турция (+111%), Албания (+108%), Северна Македония (+106%) и Черна гора (+100%). Интересно е да се отбележи, че това са и страните с едни от най-ниските минимални заплати в Европа.

В другия край на класацията са държави като Исландия (14%), Норвегия (24%), Дания (29%) и Финландия (36%), където разликата е под 50%.

Какви са причините за тези различия?

Експертите посочват няколко основни фактора за огромните разлики в заплащането според образованието. Според доклад на ОИСР „Образование с един поглед 2024“, ключова роля играят специфични за всяка държава фактори като силата на синдикатите, обхватът на колективните трудови договори и качеството на работната среда.

Разликите в данъчните системи и социалните плащания също са от съществено значение. Д-р Габриел Зайур, социален експерт в Агенцията за основни права на ЕС, обяснява, че в страните с по-малки разлики в доходите, като скандинавските, Нидерландия и Австрия, има силни социални модели.

„Малката премия не е провал на висшето образование; тя е успех на социалния модел“, твърди той.

В държави като Германия, Австрия и Швейцария дуалните системи за професионално обучение също допринасят за намаляване на разликата, като насочват хора със средно образование към добре платени професии. В същото време, в страните с големи разлики в доходите, като България, често се наблюдават по-слаби системи за социална защита, по-голяма неформална заетост и по-големи разлики в производителността между отделните икономически сектори.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !