През последните седмици японската йена поразклати нервите на пазарните участници.

Тъй като щатският долар се повиши - на фона на очакванията, че Федералният резерв ще задържи лихвените проценти по-високи за по-дълго време, японската валута падна до 160 йени за долар, с което предизвика тайна намеса от страна на Японската централна банка.

След това тя се стабилизира около 157 йени за долар, но инвеститорите предпазливо чакат да видят какво ще предприеме правителството в Токио по-нататък. 

Погледите им обаче са насочени и към Пекин, където юанът достигна шестмесечно дъно от 7.2487 за долар и се разпространиха съобщения, че държавните банки в Китай тихомълком купуват валутата, за да се борят с по-нататъшния спад.

Засега изглежда, че Пекин не е склонен да позволи на юана да отслабне още повече, камо ли да повтори сагата от 2015 г., когато регистрира драматична девалвация. Това очевидно се дължи на загрижеността на властите, че подобно събитие ще предизвика изтичане на капитал.

Но по-нататъшната съдба на юана и йената ще се следи внимателно от пазарните участници, пише Financial Times. Една от причините е, че моментната ситуация представлява своевременно напомняне на инвеститорите, че трябва да се подготвят за сравнително високия (и нарастващ) риск валутните сътресения да предизвикат смущения и на останалите финансови пазари тази година.

Това може да е напълно очевидно за всеки, който е преживял азиатската криза от 1997 г. или за гражданите на Нигерия и Турция, които вече видяха на практика до какво могат да доведат валутните колебания.

Но това не е непременно очевидно за по-младите инвеститори, които са навлезли на пазарите през последното десетилетие, тъй като от доста време насам не е имало драматични "бури" за водещите световни валути. 

Има ли индикации за нови валутни трусове?

Доларът поскъпна с близо 10% през последните три години, но неговото изкачване беше сравнително незабележимо и стабилно. Дните, когато пазарите се въртяха около "лудориите" на „господин Йена“, както беше известен заместник-министърът на финансите на Япония Ейсуке Сакакибара през 90-те години на миналия век, и на търговеца на хеджфондове Джордж Сорос, който атакува стерлинга, отдавна отминаха. 

Една от тайните на финансите, подобно на модата, е, че това, което изглежда ретро, понякога може неочаквано да стане отново актуално. А промените в тектоничните плочи на глобалната икономика могат да доведат до нови валутни шокове.

Светът е в период на ново разминаване в паричната политика, след като за известно време централните банки се движеха в синхрон. Въпреки че Европейската централна банка е готова да намали лихвите, Федералният резерв изглежда малко вероятно да последва примера ѝ скоро, а японците са по-склонни да ги повишат.

Междувременно, протекционистките и меркантилистките търговски политики се връщат на мода, създавайки риск от бъдещи валутни войни. Няма признаци, че Белият дом на Джо Байдън иска да се отдаде на подобни практики, но Робърт Лайтицър - ключов съветник на Доналд Тръмп, вярва, че доларът е твърде силен и иска да го отслаби значително.

И тъй като Пекин изглежджа решен да стимулира растежа чрез увеличаване на износа, той може да се изкуши да отслаби и валутата си, особено след като юанът наскоро се засили спрямо други азиатски валути.

Някои хеджфондове активно залагат на девалвация по-късно тази година и ако прогнозите им се окажат верни, могат да се очакват неприятни верижни реакции. 

Под заплаха ли е господството на долара?

Съществува и несигурност по отношение на това доколко китайското правителство желае да подкопае господството на долара. Президентът на Русия Владимир Путин, например, обеща да използва юана вместо зелените пари и в резултат на това през 2023 г. той стана най-популярната валута на Московската фондова борса, изпреварвайки дори щатския долар.

Правителствата на някои други развиващи се пазари имат намерение да последват този пример. Малдивите наскоро обещаха да търгуват с Китай и Индия - съответно в юани и рупии. 

В края на март тази година юанът представлява 53% от трансграничните плащания и постъпления в китайската икономика, по данни на Visual Capitalist . Сега доларът възлиза на 43% от тези потоци, което е спад от 83% през 2010 г.

Въпреки това данните от Банката за международни разплащания предполагат, че ако погледнете света, като цяло, доларът представлява 89% от всички търговски фактури през 2023 г. - съотношение, което, всъщност, е по-високо, а не по-ниско от 87-те процента, отчетени през 2013 г.

В същото време, Китайската банка за комуникации и университетът Ренмин публикуваха проучване на китайски компании, което предполага, че половината от тях не могат да използват ренминби юана за трансгранична търговия.

Данните показват, че 64% обвиняват за това сложните икономически политики, 40% цитират пречките за капиталовия поток, а 20% осъждат липсата на инструменти за хеджиране. Или, с по-прости думи, мениджърите се страхуват, че валутата може да бъде политизирана или да отслабне.

Може би тези възприятия ще се променят с времето, но ключовият извод за инвеститорите е следният - само защото основните валутни пазари са били сравнително тихи през последното десетилетие, не означава, че тази тенденция ще продължи.

В глобалната икономика се натрупва напрежение, което няма да бъде потушено лесно - нито в Азия, нито където и да е другаде, пише още изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !