Акулите имат репутация на тихи убийци - най-добрите океански хищници са изкусни ловци, но им липсват органи за издаване на звук, които се срещат при много други риби.

Сега революционно ново проучване разкрива, че определен вид акула може да е по-гласовит, отколкото се смяташе досега, издавайки шум, сравним с пукане на балон.

За първи път учените са записали акула от вида Mustelus lenticulatus, която активно издава звук, като трака със зъби, според изследване, публикувано в списание Royal Society Open Science.

„Смяташе се, че акулите поддържат социални групи или общуват до голяма степен чрез езика на тялото и вероятно чрез химически сигнали, но в по-голямата си част това беше мистерия“, казва Нийл Хамершлаг, президент на Atlantic Shark Expeditions и изпълнителен директор на Shark Research Foundation - група с нестопанска цел, която има за цел да увеличи знанията и да насърчи опазването на акулите. Ученият, който не участва в изследването, добавя:

„Това проучване отваря изцяло нова възможност за комуникация чрез звук.“

Този малък вид акула обитава крайбрежните води на Нова Зеландия, като обикновено живее близо до морското дъно и играе ключова роля в търговската риболовна индустрия в региона.

За разлика от повечето риби, които разчитат на плавателен мехур - пълен с газ орган, който им помага да поддържат своята плаваемост и да произвеждат и долавят звук - акулите нямат тази функция, което прави производството на шум от тях малко вероятно.

Водещият автор на изследването д-р Каролин Нидер за първи път се заинтригува от акустичните способности на акулите, след като чува неочакван щракащ звук по време на експерименти в Университета на Оукланд през 2021 г. Днес тя е изследовател в лабораторията T. Aran Mooney в Океанографския институт Уудс Хоул в Масачузетс.

Въпреки че не е в състояние да проучи мистериозното щракане по това време, то предизвиква интереса й. Сега Нидер и нейният екип съобщават за открития при изследване на 10 млади акули - пет мъжки и пет женски, уловени край бреговете на Нова Зеландия.

Вдигане на шум

Учените настаняват акулите в големи лабораторни резервоари с подходящи условия от май 2021 г. до април 2022 г.

За да запише внимателно всички издавани звуци, екипът прехвърля акулите в отделни резервоари, оборудвани с подводни микрофони или хидрофони. Докато те са местени, започват да издават щракащи звуци, подобни на тези, които Нидер чува преди години.

Всяко щракване е изключително кратко - средно около 48 милисекунди, което е по-бързо от мигане на човешко око. Изследователите идентифицират щракванията като широколентови, което означава, че възникват в широк диапазон от честоти от 2.4 до 18,5 килохерца.

Що се отнася до силата на звука, щраканията са интензивни, достигайки около 156 децибела.

В проучването се отбелязва, че повечето щраквания се случват през първите 10 секунди от манипулирането, като с течение на времето стават по-редки. През първите 10 секунди акулите издават средно седем щраквания, в сравнение с последните 10 секунди със средно само две щраквания.

Според Нидер:

„Когато животните свикнаха с ежедневния експериментален протокол, те спряха да правят щраканията напълно, сякаш свикнаха да бъдат в плен. Това ни накара да мислим, че може би наблюдаваме поведение, предизвикващо звук, а не странен артефакт.“

Екипът също така забелязва, че около 70% от щракванията настъпват, когато акулата се клати бавно настрани, докато около 25% от тях се случват, когато животното прави експлозивни движения, размахвайки глава или тяло наоколо.

Само 5% от тях са регистрирани, когато акулата не движи тялото си, според проучването.

Какво кара акулите да щракат?

Тъй като в тези акули не са открити специализирани органи за издаване на звук, изследователите са уверени, че щраканията идват от техните здрави зъби.

Подобни на пластини, те са предназначени да смачкват плячка и може да са отговорни за издаването на отличителния щракащ звук, подобен на онзи, който някои риби издават, като скърцат със зъби.

Постоянният модел и честотата предполагат, че звуците са умишлени, а не случайни, казва Нидер.

Изследователите все още се опитват да проучат защо акулата издава тези звуци. Една от възможностите е щракванията да служат като сигнал за бедствие, което може да е реакция на манипулациите по време на експеримента.

Повечето от тях попадат извън обхвата на слуха на самите акули, който се простира до около 800 херца, според проучването. Ако акулите не използват гласовите си способности, за да общуват помежду си, е възможно щраканията да служат като предупредителен сигнал или форма на агресия около плячка или в опасни ситуации, пишат изследователите.

Гласови способности в естествени местообитания

С повече от 500 вида акули по света, все още не е ясно дали други от тях споделят тази способност да издават звук. Нидер смята:

„Мисля, че има шанс други акули да издават подобни звуци. Това изследване ни дава повод да започнем да ги слушаме, за да научим повече интересни неща за тяхната екология и начин на живот в различните им екологични ниши.“

Освен това, тъй като звуците са записани в контролирана лабораторна обстановка, изследователите са нетърпеливи да открият дали акулите произвеждат тези шумове в дивата природа и при какви условия.

„Това проучване разкрива възможността тези по-малки акули да „бият тревога“, смята Хамершлаг, споменавайки как по-малките акули се разпръскват в присъствието на по-големи, дори и ако са извън полезрението им.

„Въпреки че наистина не знаем дали звукът, произведен от акулите, е просто страничен продукт от манипулирането им, това отваря нови въпроси, възможности и пътища за бъдещи изследвания.“