Докато Европа се поти през поредното лято с рекордно високи температури, голяма част от континента претърпява бърза и в много случаи напрегната трансформация.

Климатикът, смятан някога за американско разточителство или средиземноморска необходимост, се превръща в неразделна част от живота на места, където дълго време е бил смятан за лукс или дори нежелан. Промяната отразява нова климатична реалност - екстремните горещини вече не са рядкост в голяма част от Европа. Те все повече се превръщат в новата норма.

Европа може да не е подготвена да се справи. Електропреносните мрежи, много от които са проектирани за по-мек климат, вече са под натиск. В най-горещите дни търсенето на електроенергия се увеличава рязко и често надхвърля това, което възобновяемите енергийни източници могат да осигурят. Правителствата сега са изправени пред труден въпрос: как да поддържат страните си хладни, без да увеличават емисиите или да предизвикват прекъсвания на електрозахранването.

Тази еволюцията е очевидна във френския регион Медок, където тази седмица температурите в град Бордо достигнаха рекордните 41.6°C. Исторически сгради като замъка Монбрисон, вековно винарско имение, бяха принудени да се адаптират.

Тази пролет собствениците са инсталирали климатици, дискретни устройства Mitsubishi Compact+, монтирани до откритите каменни стени, за да запазят традиционния чар на замъка.

Тази тенденция се разпространява в цяла Европа. Охладителните системи, някога запазени за най-горещите части на Италия и Испания, са все по-често срещана гледка на север, на места като Холандия и Обединеното кралство.

Покупките на климатици за жилищни сгради в Европа са се удвоили от 2010 г. насам, според Daikin Industries Ltd., един от най-големите производители на континента. От платформата за търговия с електроника Galaxus наскоро отчетоха рекордни продажби в Германия и Австрия, а Samsung Electronics Co. Увеличава бюджета си за обучение в Европа за монтаж на климатици средно с 10% всяка година.

Франция вече изпреварва Италия и Испания като най-бързо развиващия се пазар на климатици в Европа за Hitachi. Проникването на климатици в домакинствата там се е увеличило до 25% до 2020 г. от 14% през 2016 г., съобщи компанията. До 2035 г. се очаква около половината от френските домове да имат такъв уред.

Бумът в бизнеса е обусловен от един обезпокоителен факт - Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Според данни на Евростат, броят на дните с необходимост от охлаждане в Париж са се увеличили повече от три пъти през последните две десетилетия. Френската столица сега изпитва жеги, сравними с тези в Барселона в края на 90-те години на миналия век. Температурите в Берлин отразяват исторически регистрираните в Торино. А климатът в Брюксел наподобява този в някои части от Хърватия преди 25 години.

Дори страни, дълго смятани за твърде студени за охлаждане, променят начина си на живот. Някога малкият пазар на климатици в Скандинавия, регистрира растеж.

„Охлаждането някога беше лукс“, казва пред Bloomberg Саймън Пецуто, изследовател, който следи търсенето на Охладителна техника в Европа повече от десетилетие.

Днес „това е стока от първостепенна необходимост“.

Правителствата търсят път напред. Последният национален енергиен план на Австрия изрично посочва нарастващото търсене на охлаждане като риск за стабилността на мрежата. Франция също предупреди за бъдещи пикове през лятото поради неконтролираното използване на климатици. Това не са теоретични опасения. Когато гореща вълна обхвана Южна Европа през юни, електрическите мрежи в Италия се сринаха, което доведе до прекъсвания на електрозахранването в няколко региона.

„Този синхронизиран скок в търсенето, понякога свит в рамките на няколко часа, оказва огромен натиск върху националните мрежи“, казва Изабела Нардини, мениджър „Международни отношения“ в Изследователския институт „Fraunhofer“.

Част от проблема е свързан с предпочитанията на потребителите. Много купувачи избират малки, преносими устройства, които са по-достъпни и лесни за инсталиране, но по-малко енергийно ефективни от другите модели.

От Международната агенция по енергетика заявяват, че в световен мащаб охлаждането на пространствата вече представлява 10% от потреблението на електроенергия в сградите и се очаква делът в Европа единствено да нарасне. В отговор на това, електроцентралите на изкопаеми горива, особено на природен газ и въглища, се използват все по-често, за да бъде посрещано нарастващото търсене.

„Нарастващата употреба на климатици подкрепя добива на изкопаеми горива във времена, когато възобновяемите енергийни източници не се представят добре“, каза Сабрина Кернбихлер, водещ енергиен анализатор в Energy Aspects.

Дори нуждите на Европа да бъдат задоволени, приспособяването на остаряващия сграден фонд на континента представлява друго логистично предизвикателство. Много по-стари домове са проектирани да задържат топлина. Това е предимство през зимата, но е проблем в днешните по-дълги и по-горещи лета. Всяка година само около 1% от сградите се ремонтират.

„В гъсто населените градове това е още по-трудно“, казва Нардини.

„Имате ограничено място за кондензаторни агрегати и когато всички те са струпани заедно, влошават ефекта на градския топлинен остров.“

Тъй като климатиците отделят топлина, те могат да допринесат за повишени температури доста след полунощ, което затруднява съня и възстановяването на хората.

Присопособяването към новите изисквания за охлаждане не е само въпрос на политика или инфраструктура обаче. То се сблъсква и с културни бариери. В исторически план, противопоставянето на Европа на климатизацията е свързано не само с цената, но и с естетиката, шума и въздействието върху околната среда.

През юни, след като Франция предложи ограничаване на неконтролираното разпространение на климатици, позовавайки се на опасения относно устойчивостта, политикът Марин льо Пен обвини елита, че очаква обикновените хора да страдат. „Лидерите решиха, че французите трябва да страдат от жегата, докато самите те очевидно се наслаждават на климатизирани превозни средства и офиси“, написа тя в X.

Възможно е да съществува средно положение. Daikin Европа например проектира продукти за местния пазар, които включват детайли като по-тихи вентилатори, според мениджъра в компанията Йелиз Йенер Минаречи.

И макар съпротивата срещу климатизацията да остава силна в много части на Европа, според Минаречи, нагласите като омекват, особено сред по-младите поколения. Тъй като горещите вълни стават все по-чести и по-силни, липсата на охлаждане все по-често се разглежда като риск за общественото здраве, който влияе върху производителността на работните места, в училищата и домовете.

„В Европа най-важното е продуктът да бъде устойчив през целия си жизнен цикъл“, казва тя.

Когато 27-годишният Амадей Петан, ръководител на проекти в Париж, купува първия си климатик през юни, той съзнателно избира по-малко замърсяващ модел. Повратен момент е била просто необходимостта да работи без постоянни прекъсвания заради горещото време.

„Чувствам, че всяко лято става все по-горещо“, казва той. „За да работя и живея комфортно в малкия си апартамент, ми трябваше климатик.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !