Значителни разлики в продължителността на отсъствията по болест се наблюдават в Европа, като държави от Източна и Южна Европа отчитат много по-ниски нива в сравнение със западните си партньори. България, заедно с Румъния, Турция, Гърция и Унгария, се нарежда сред страните с около седмица или по-малко болничен годишно на служител.

България е сред страните с най-нисък среден брой болнични в Европа. По данни на ОИСР, работещите в страната отсъстват средно около 0,5 седмици годишно по болест, което се равнява на приблизително 3 до 4 дни на човек годишно (изчислено на база 7-дневна седмица, а не работни дни).

Това поставя България значително под средноевропейските нива. 

Сравнение на нивата на болнични в Европа и САЩ

Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обхващащи 32 от 38-те страни членки, показват ясна картина на тези различия. Докато в Полша средната продължителност е около 1.8 седмици (приблизително 8–9 дни), Германия се откроява със значително по-високи стойности. Според ОИСР германските работници отсъстват средно по 3.5 седмици (около 24.5 дни) годишно.

Въпреки че това не поставя Германия на челно място в негативната класация, страната изпреварва значително много държави в региона. За сравнение, в САЩ служителите са взели средно едва 1.1 седмици болничен през 2024 г., последната година с налични данни.

Някои европейски държави обаче имат дори по-високи нива на отсъствия по болест от Германия:

  • Норвегия, Испания и Словения: над пет седмици годишно
  • Финландия: 4.8 седмици
  • Франция: 4.1 седмици
  • Португалия: 4.0 седмици
  • Белгия: 3.9 седмици

Дебатът в Германия: високи отсъствия и икономически последици

Високият брой болнични дни в Германия наскоро се превърна в централна тема на обществен дебат. Според изследване на берлинския институт IGES германските служители вече отсъстват средно по 19.5 работни дни годишно, което представлява сериозен ръст спрямо около 13 дни през 2018 г.

В отговор на тази тенденция канцлерът Фридрих Мерц обяви намерението си да въведе мерки за ограничаване на отсъствията.
„Високото отсъствие вреди на конкурентоспособността на икономиката“, аргументира се Мерц.

Предвижда се от следващата година да отпадне възможността за издаване на болничен лист по телефона. Освен това пациентите ще трябва да посещават лекар още в първия ден на заболяването си. Критиците на тези мерки обаче предупреждават, че те могат да стигматизират хората с реални заболявания и да прехвърлят неоправдана тежест върху работещите.

Причини за ръста и щедрата германска система

Германия е известна с една от най-щедрите системи за болнични в света. Служителите получават 100% от заплащането си в първите шест седмици отсъствие, след което държавното осигуряване покрива около 70% от дохода им за период до 78 седмици. Тази система се различава коренно от модели като този в САЩ, където няма федерално изискване за платен болничен, или в Индия, където той е силно ограничен.

Експертите посочват няколко причини за отчетения ръст на болничните в Германия. Една от тях е въвеждането на електронната система за отчитане (eAU) през 2023 г., която прави данните по-точни и улавя дори кратки отсъствия, които преди са оставали нерегистрирани.

Друг фактор е промяната в поведението след пандемията от COVID-19 – хората вече по-често си остават вкъщи при симптоми на настинка или грип. Наблюдава се и увеличение на отсъствията поради проблеми с психичното здраве и мускулно-скелетни заболявания. Статистиката показва, че най-високи нива на болнични се отчитат в здравния сектор, а най-ниски – в сферата на информационните технологии и обработката на данни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !