Само в рамките на една година Гърция продаде огромните си дялове в банковия сектор. Тя обаче не е единствената държава, в която правителството се опитва да сложи край на последствията от финансовата криза, обхванала региона преди повече от десетилетие, пише Bloomberg.

Неотдавнашната продажба на държавния дял в Националната банка на Гърция беше част от програма, която донесе на правителството €3.5 милиарда през последните 12 месеца и ефективно прехвърли целия сектор обратно в частни ръце. 

Темпът на тези продажби прави Гърция изключение, но тя не е единствената, която връща банките на инвеститорите. От Германия и Италия до Обединеното кралство и Ирландия - европейските правителства продават банковите дялове, които придобиха по време на финансовата криза.

Те печелят от растящите оценки, за да запушат зейналите "дупки" в бюджетите си, преди падащите лихвени проценти отново да започнат да тежат върху рентабилността на банките.

Краят на спасението

Процесът има потенциала да възобнови банковата консолидация и да промени индустрията, която отдавна изоставаше от Уолстрийт отвъд Океана.

На кредиторите, насърчавани при държавна собственост да се фокусират върху вътрешните пазари и да намалят риска, вероятно ще им бъде по-лесно да преследват по-агресивен растеж. Други, като Commerzbank AG, бяха превърнати в потенциални цели за поглъщане без защитата на правителството.

"Това може да доведе до консолидацията, от която се нуждаем в Европа", казва Ханс Дегризе, професор по финанси в KU Leuven.

До момента през тази година европейските правителства са продали акции в спасени банки на стойност около 13 милиарда евро, според данните на Bloomberg.

Въпреки че е малко вероятно правителствата да възстановят напълно парите, които са похарчили за спасителните програми, и въпреки милиардите евро събрани дивиденти, прозорецът за продажба не е бил толкова отворен от финансовата криза насам. 

Внезапният скок на лихвените проценти през последните две години доведе до рекордни печалби и сложи край на безпрецедентен период на нулеви и дори отрицателни разходи по заемите.

Балансите, които бяха влошени от необслужваните заеми след финансовата криза, бяха изчистени, особено в страни, като Гърция, Италия и Испания, където банките сега стават по-силни. 

"Проблемните банки на Гърция от миналото бяха трансформирани в едни от най-желаните активи в Европа. Сега разглеждаме много конкурентни банки на общоевропейско ниво", казва Илиас Ксирухакис от държавната агенция HFSF, която управлява банковите дялове в страната. 

Последователното освобождаване на правителството на Обединеното кралство от Natwest Group Plc представлява най-голямата част от общите продажби през тази година.

Спасяването на стойност 45.5 милиарда британски лири (59.4 милиарда долара) през 2008 г. и 2009 г. на компанията, известна преди това като Royal Bank of Scotland Plc, беше най-големият спасителен пакет в Европа, последван от дълбоко съкращаване на глобалното присъствие на кредитора.

Тъй като Natwest се връща стабилно към частната собственост, той прави по-смели ходове, като придобиването на банковите операции на веригата супермаркети J Sainsbury Plc. 

Задава ли се нова вълна на консолидация в банковия сектор?

Най-важното е, че излизането на правителствата от акционерните структури може да превърне банките и в цели за поглъщане. Германия за първи път пусна част от участието си в Commerzbank на пазара през септември, очаквайки, че може да го продаде на редица инвеститори.

Вместо това италианският съперник UniCredit SpA се намеси и използва разположението, за да натрупа основен дял с опция за пълно поглъщане. Оттогава Берлин задържа по-нататъшните продажби на акции на Commerzbank, определяйки подхода на UniCredit като „неприятелска“ атака.

„Германското правителство задържа дела си в Commerzbank твърде дълго“, каза Моника Шницер, професор по икономика в Мюнхенския университет LMU, която председателства Германския съвет на икономическите експерти.

Според нея, а и според други експерти, Германия се нуждае от известна степен на консолидация в банковия сектор.

ABN Amro Bank NV е друг кредитор, отдавна считан за потенциална цел за поглъщане, след като правителството на страната продаде своите акции. Базираната в Амстердам банка не е успяла да изплати бонуси на висшия мениджмънт, което се очертава като спънка в текущото търсене на нов главен изпълнителен директор на кредитора, пише Bloomberg.

Нидерландската държава намали дела си в ABN Amro до 40.5% миналия месец след продажбата на пакет от акции на стойност около 1.17 милиарда евро.

Повече печалби, но без държавна собственост

Ключът към успеха в Гърция и на останалите южноевропейски страни в приватизацията на банките беше болезненият процес на изчистване на балансите им, които страдаха от високи нива на необслужвани заеми.

Гръцките кредитори са намалили лошите си заеми от пика си през 2016 г., когато повече от 9 от 10 кредитополучатели имаха закъснения в плащанията, до по-малко от 1 на 10 миналата година.

По-силните баланси и по-високите печалби означават, че на големите гръцки банки беше позволено тази година да изплащат дивиденти за първи път от 2008 г.

Икономическото възстановяване помогна за привличането на чуждестранни инвеститори, тъй като държавният дълг на Гърция беше вдигнат до инвестиционен клас миналата година, след като загуби това отличие през 2010 г.

"Предпазната мрежа на държавата беше изтеглена, но това се случи в момент, в който банките вече показваха много силни признаци на възстановяване. Това беше и подходящият момент да си тръгнем“, казва Ксирухакис. 

Италия също се облагодетелства, след като проблемните кредитори, включително Banca Monte dei Paschi di Siena SpA, се отърваха от лошите заеми, проправяйки пътя за връщането й към пълна частна собственост.

Сега правителството иска Monte Paschi да играе роля във вътрешната консолидация, след като бъде напълно освободена от държавния контрол, каза министърът на финансите Джанкарло Джорджети в интервю за Bloomberg.

През 2020 г. Intesa Sanpaolo SpA придоби Unione di Banche Italiane SpA, за да създаде "национален шампион" и да предпази ценен мениджър на богатство от ръцете на конкурентите. Италианското звено на френския кредитор Credit Agricole SA пък придоби контрол върху Credito Valtellinese SpA на следващата година.

Испания също стана свидетел на поредица от сливания, тъй като правителството продължи да разпродава банки и техните активи, които бяха попаднали в ръцете на държавата по време на краха на недвижимите имоти. Това позволи на най-големите кредитори в страната да консолидират позициите си и дори да се разширят в чужбина.

Държавата все още притежава 18% в CaixaBank SA, след като преди четири години тя се съгласи да купи Bankia SA, спасена през 2012 г. Испания заяви, че иска цената на акциите на CaixaBank да се покачи още, преди да започне да продава своя дял.

"Виждаме страни, които имаха фалирала банкова система преди десет години, а сега отново са много близо до или дори в територия с инвестиционен клас и пласират дългове много добре на пазара“, каза Саймън Оутин, ръководител на финансовите изследвания в Allianz Global Investors.